неделя, 27 декември 2009 г.

Коментар към закона

Текстовете, за които става въпрос тук, можете да намерите в публикацията "Законът, приет от МС".

Чл. 3, ал. 2. В по-ранните варианти на проектозакона беше заложена идеята имената на длъжностите в БАН да се доближат до тези в университетите. В приетия на първо четене закон тази добра идея е изоставена, а длъжностите на учените от БАН са трансформирани в изследовател, старши изследовател и главен изследовател. Но изследовател е всеки, който се занимава с научна работа. Още повече, че преводът на тези длъжности в международен контекст лесно може да бъде възприет погрешно, например като липса на научна длъжност. Поради това предлагаме длъжностите на учените от БАН да бъдат приравнени с тези в университетите.

Чл. 4, ал. 1. Не е ясно в какъв смисъл контролната комисия извършва проверки за спазване на откритите процедури. Проблемът в този текст вероятно произтича от това, че законът определя само общи черти на конкретните процедури, но оставя разработването им на отделните университети, както гласи чл. 1, ал. 3. Това налага въпроса дали контролната комисия ще проверява съответствието на конкурсите с вътрешните правилници на университетите или със закона. В първия случай комисията би била овластена да тълкува и прилага университетските правилници срещу самите университети, противоречаща на принципа на академичната автономия. Във втория случай контролните функции на комисията биха били прекалено слаби, защото при един минималистичен закон като предлагания тя би оказвала минимален контрол. Впрочем така би било дори комисията да има правомощията да проверява съответствието на процедурите с университетските правилници, защото според проектозакона тя не може да контролира научните качества на кандидатите и не може да се намеси в случай на несправедливо, но процедурно издържано решение. Тъй като обаче от една толкова малка контролна комисия не може да се очаква да оценява качеството на научни трудове, може на кандидатите за научна степен или длъжност да се даде правото, в случай че смятат, че са станали жертва на несправедливост, да поискат да бъдат оценени от друго научно жури, избирано не от собствената им организация, а от контролната комисия (за възможен начин на организация на тази процедура виж коментара към Допълнителни разпоредби, §2).

Чл. 5, общ коментар: Не е предвиден мандат на комисията. Ако не бъде предвиден такъв, има опасност тя да се сменя заедно с управляващата партия или изобщо да не се сменя.

Чл. 7, ал. 2. Този член на практика допуска облекчено получаване на докторска степен. Липсата на ясна дефиниция на “учебни и практико-приложни публикации” позволява докторска степен да бъде присъждана въз основа на каквито и да е публикации. Въвеждането на подобна облекчена процедура обезценява труда на тези, които получават докторска степен въз основа на дисертация, още повече, че уточняването на учебните и практико-приложни публикации като “учебници, речници и др.” подсказва, че замисълът на въвеждането на облекчената процедура е да се позволи на тези, които сега заемат научни длъжности без докторска степен, да придобият такава без излишен труд.

Чл. 7., ал. 3. Формулировката “самостоятелна подготовка в докторска програма” изглежда неадекватна. Неадекватността й би проличала, ако опитаме да си представим какво би представлявала например една самостоятелна подготовка в магистърска програма. Щом докторантурата се третира като образователна степен, допускането на докторантура на самостоятелна подготовка, наследено от досегашния закон, ще представлява нещо като създаване на своеобразна самообразователна научна степен. Тази самообразователна докторантура не може да постигне положителните ефекти на редовната докторантура, защото последната учи не просто на научна работа, а на работа в научни институции, не просто на мислене, а на мислене в рамките на определена дисциплина. Поради това би било по-добре докторантурата на самостоятелна подготовка да отпадне. Вероятно авторите на проекта са се надявали тя да позволи на всички, които сега заемат длъжността асистент без да са доктори, да защитят докторска дисертация без да преминават през неволите и трудовете на редовните докторанти. Ако авторите на законопроекта са наистина загрижени за тези асистенти, би било по-добре да се включи подходящ текст в заключителните разпоредби, разрешаващ им в определен, значително по-кратък срок да защитят свой труд по предвидената в закона процедура за получаване на докторска степен.

Чл. 8., ал. 1. Законът трябва да бъде съпроводен с въвеждането на по-строги правила за акредитация на научните организации, които могат да обучават докторанти.

Чл. 8., ал. 3. Този член облекчава недопустимо зачисляването на докторантура на самостоятелна подготовка. Правилникът на СУ например изисква кандидатът за докторант да представи дисертационен труд, разработен в основната си част. Замисълът на това изискване е да позволи да бъдат преценени качествата на кандидата. Представянето на идеен проект и библиография не позволява това.

Чл. 11, ал. 1. Трябва да се уточни кога научната област на членовете на журито по този член е “съответна”. Това вече няма да може да става чрез класификатора на научните специалности. Категориите на класификатора на областите на висше образование от друга страна са прекалено широки, за да бъдат полезни в това отношение. Те биха позволили например специалист по диалектология да оценява докторат по теория на литературата. Затова предлагаме текстът на този член да бъде редактиран така: “Защитата на дисертационен труд се осъществява публично пред жури от пет лица, хабилитирани в научната област на дисертационния труд, трима от които външни за висшето училище или научната организация.” Освен това трябва да се предвиди ролята на научния ръководител, който – въпреки ключовата си роля за една докторантура – липсва напълно в предлагания закон.

Чл. 11, ал. 2. Текстът на този член не изяснява кой обсъжда състава на научното жури с активното участие на докторанта. Трудно е да се предположи, че ректорът на голямо висше училище или председателят на БАН ще могат да проведат такова обсъждане с всеки докторант, а дори да могат, това вероятно няма да бъде много полезно, ако ректорът или председателят е от друга научна специалност. Освен това трябва да се предвиди какво би станало, ако ректорът промени решение на факултетния съвет. Ако от друга страна този, който обсъжда състава на журито, е факултетният или научният съвет, какъв смисъл ще има от такова обсъждане, след като този съвет вече е предложил журито и сега предстои да го приеме?

Чл. 13, ал. 1. Добре е дисертациите да получават оценки, за да се прави разлика между посредствените и много добрите работи, но изглежда смешно и някак принизително те да получават оценки по шестобалната система. По отношение на образователно-научната степен „доктор“, е по-уместно да се въведат латинските термини cum laude, magna cum laude и summa cum laude.

Чл. 13, ал. 2. Добре е да се въведе някакво ограничение за това колко пъти един докторант може да опитва да защити един и същ дисертационен труд. Освен това повторното явяване трябва да бъде възможно след определен период, защото сега законът позволява в случай на неуспешна защита бързо да се организира нова процедура с ново, по-благосклонно жури.

Чл. 15., ал. 2. Един от големите проблеми пред развитието на младите учени е малкият брой свободни академични длъжности. Той се дължи в голяма степен на това, че едни и същи преподаватели заемат едновременно по няколко длъжности в различни университети. Законът може да допринесе за решаването на този проблем, ако ограничи тази възможност. Тъй като “преминаването на академична длъжност”, за което става дума в този член, може да бъде тълкувано широко и като “заемане на академична длъжност ... в друго висше училище или научна организация”, предлагаме това широко тълкуване да бъде изключено чрез добавянето на следния текст: “Не се допуска заемането на повече от една [две?] академична длъжност във висше училище или научна организация.”

Чл. 20, ал. 2. Тъй като изразът “след избор от съответния факултетен съвет” може да бъде тълкувано прекалено тясно, като изискване заповедта на ректора, определяща комисията за избор на асистент да не изпреварва по време предложението на факултетния съвет, по-уместна е формулировката “въз основа на избор от съответния факултетен съвет”.

Чл. 25, ал. 3. Изразът “съответната преподавателска натовареност” е неясен. По-добре е той да се замени с “преподавателската натовареност, предвидена в правилника на съответното висше училище”. Сходна корекция е необходима и в чл. 30, ал. 3.

Чл. 26, ал. 1. Участието на външни лица в журито е замислено като механизъм на контрол, който да замени контрола, упражняван от специализираните научни съвети на ВАК. Когато изискването за участие на такива външни лица бъде отслабено до уговорка, че те “могат” да участват в журито, те могат както да бъдат, така и да не бъдат включени в него, което прави този механизъм за контрол изцяло факултативен, зависим от желанието на научната организация, провеждаща конкурса. Предлагаме текстът на тази алинея да бъде коригиран по следния начин: “Поне двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище.” При все това тази поправка няма да бъде в състояние да премахне една съществена неяснота в закона: щом научните длъжности важат единствено за университета или института, който ги присъжда, те не важат извън него и следователно самото допускане на външни хабилитирани лица противоречи на духа на закона, освен ако духът му не се състои в само мнимо ограничаване на научните длъжности до присъждащите ги институции, или с други думи – освен ако духът му не се състои в това научните длъжности дори на странни и непознати университети да бъдат третирани като de facto национални, като същевременно бъдат освободени от контрола на ВАК.

Чл. 27, ал. 2. Терминът “специализирани научни издания” е неясен. Той трябва да бъде сведен или до “научни издания”, или да бъде изграден механизъм на регистрация на специализираните научни издания. Освен това този текст позволява донякъде парадоксалното тълкуване “не се оценяват текстове, които не са публикувани в специализирани научни издания”, каквито са например книгите и хабилитационните трудове, които се публикуват в най-добрия случай в издателства. За да се избегне това противоречие в списъка на документите, подавани за конкурса, трябва да бъдат включени и “публикации” наред с “хабилитационния труд, другите трудове и изследвания”, а последното изречение да бъде редактирано така: “Статии и студии се оценяват, само когато са публикувани в научни издания”.

Чл. 28, ал. 2. Когато се говори за заключително заседание на научното жури, това предполага, че са били проведени предварителни заседания. От предложения текст не става ясно в какво се състоят тези предварителни заседания. Не става ясно и в какво се състои заключителното заседание, щом рецензиите са вече публикувани. Тъй като в рецензиите като правило се предлага или не се предлага избирането на кандидатите на съответната длъжност, предварителното им публикуване би имало смисъл, само ако т.нар. заключително заседание представлява някакъв род защита. Но в такъв случай в него трябва да се предвиди участието на кандидатите и вероятно би било по-уместно то да бъде открито, а не закрито, както предвижда следващата алинея.

Чл. 28, ал. 3. По-уместно е научното жури да разисква не качествата на кандидатите, а представените от тях хабилитационни и други трудове, публикации и изследвания.

Чл. 30, ал. 1. Изискването кандидатите за професори да имат публикации е значително по-ниско от изискванията към доцентите. Би следвало и в този случай да се изисква представяне на научен труд. В противен случай ще бъде възможно доцент, публикувал да речем две статии за десет години, по силата на този законопроект да настоява, че има правото да стане професор. Още повече, че ал. 2. предвижда конкурсът за професор да бъде проведен при условията, указани по отношение на доцентските конкурси, които предвиждат представянето на такъв труд.

Чл. 34, ал. 1. Текстът може да се тълкува в смисъл, че вече приключилите процедури не подлежат на контрол от комисията дори при наличието на процедурни нарушения. Смятаме, че фразата “откритите и неприключили” трябва да бъде заличена.

Чл. 34, ал. 3. Изискването да бъдат предварително представени доказателства за нарушения в провежданата процедура е прекалено тежко. В качеството на доказателства вероятно трябва да бъдат представени документи, но такива документи едва ли ще бъдат достъпни за страната, станала жертва на несправедливост. Още повече, че предвидените проверки на контролната комисия и изискването на документи, за което става дума в чл. 35, ал. 1, биха били напълно безсмислени, щом тя е освободена от задължението да събира доказателства. С оглед на това изискването за представяне на доказателства трябва да бъде заличено. В противен случай то би направило задействането на минималистичната апелативна процедура, заложена в закона, практически невъзможно.

Чл. 35, ал. 3., ал. 6. Текстът на тази алинея на практика предоставя контрола на министъра. Така контролната комисия става единствено съвещателен орган на МОМН. Това обаче крие опасността контролът над процедурите по присъждане на научни степени и звания да се окаже в крайна сметка политически контрол. Тъй като това изглежда несъвместимо с академичната автономия, правото да взима решения за спиране на процедури трябва да бъде предоставено на самата контролна комисия. От тази гледна точка изглежда уместно и предложението тя бъде включена в състава на Националната агенция по акредитация, вместо да бъде третирана като орган на МОМН, както прави настоящият закон.

Допълнителни разпоредби, §1. Тази разпоредба би имала смисъл единствено при работеща система за оценяване на качеството на академичния състав. Тя трябва да бъде съпроводена с разработване на система или поне общи критерии за атестиране на академичния състав на университетите и институтите, както и с някакъв механизъм за контрол на адекватността и добросъвестността на атестирането.

Допълнителни разпоредби, §2. Категориите на Класификатора на областите на висше образование са прекалено едри, за да могат да заменят Класификацията на специалностите на научните работници в България, както предвижда и §10. Тъй като Класификаторът на областите на висше образование съдържа единствено категории от рода на филология или философия, тази замяна на практика заличава различната специализация и професионална подготовка на учените. Тя позволява например на специалист по фонетика да кандидатства за академична длъжност по теория на литературата, на специалист по културология – да участва в жури за научна степен по демография, на специалист по антична философия – да оценява докторска дисертация по съвременна философия на езика. Същевременно тя не позволява обявяването на конкурси по по-конкретни дисциплини от филологията и не позволява провеждането на по-конкретно насочени конкурси както за академични длъжности, така и за докторанти. Нещо повече, тази разпоредба застрашава организацията на преподаване в университетите, които досега са се съобразявали с досегашния закон. Да си представим например, че преподаватели от определена дисциплина водят курсове в друг факултет, в който няма специалисти от съответната област. Премахването на т.нар. шифри ще позволи на преподаватели от този друг факултет да претендират, че щом спадат към същата област на висше образование, да речем филология или философия, от гледна точка на Закона за развитие на академичния състав те са също толкова професионално подготвени да преподават тези курсове. С оглед на важността на хорариума за академичното оцеляване това вероятно ще се случи и тогава можем да очакваме тъкмо случаи от рода на този теоретици на литературата да водят курсове по фонетика или обратно. В крайна сметка разпоредбата ще доведе до това, че значима при преподаването ще стане не специализацията, не професионалната подготовка, а принадлежността към един или друг факултет. Правилната посока в това отношение би било не премахването, а усъвършенстването на Класификацията на специалностите на научните работници в България, така че тя да отчита възникналите през последните десетилетия нови научни области и да позволява идентифицирането на такива, когато те бъдат достатъчно установени. Може например на принципа на таговете или ключовите думи, които много списания изискват да бъдат добавени след резюметата на статиите, да се изисква защитаващият дисертационен или хабилитационен труд да предложи набор от етикети, описващи изследователските области на труда му, а членовете на научното жури да оценят тяхната адекватност. Те могат да включват полета на изследване (например критическа теория), периоди (например античност), региони (например Югоизточна Европа), автори (например Фуко), методи (например дискурсивен анализ). В случай че научното жури признае определен етикет и трудът бъде защитен успешно, авторът му би получавал статута на специалист по съответната област, период, автор и т.н. да речем в областта на критическата теория. Контролната комисия може да съставя списъци на специалистите и при избор на научно жури да изисква специализацията на всеки член на журито, установена въз основа на нейните списъци, да съвпада с поне един от етикетите, с които кандидатът описва труда си. В случай че кандидатът смята оценката на труда си за несправедлива, той би могъл да получи право да бъде оценен от второ научно жури, избирано не от собствената му организация, а от контролната комисия (евентуално чрез жребий измежду специалистите, отговарящи на етикетите, с които описва труда си).

Допълнителни разпоредби, §5. Текстът на този параграф не изяснява съдбата на асистентите, които нямат научната степен доктор. Чл. 16, ал. 1 предполага, че научни длъжност могат да заемат само лица, придобили тази степен. Но ако непридобилите я нямат право да заемат научни длъжности, означава ли това, че асистентите без докторат ще изгубят това право след влизането на закона в сила, или с други думи – че ще бъдат уволнени? Ако не, то в допълнителните разпоредби трябва да се включи текст, че изискванията на чл. 16, ал. 1 не важат за лицата, вече заемащи научни длъжности към момента на влизането на закона в сила. Ако обаче чл. 16, ал. 1 трябва да се тълкува тъкмо в смисъл, че асистентите без докторат губят правото да заемат научни длъжности, тогава §5 от допълнителните разпоредби на свой ред се оказва неясен. Той може да бъде тълкуван от една страна в смисъл, че споменатите асистенти губят длъжността си, но получават правото да защитят докторат на самостоятелна подготовка, след което евентуално се явяват на нов конкурс. Тази разпоредба обаче би противоречала на чл. 8, ал. 3., определящ изискванията за зачисляване в докторантура на самостоятелна подготовка, тъй като би задължавала съответния факултет да зачисли съответните асистенти в самостоятелна докторантура, дори те да представят неиздържан идеен проект или изобщо да не представят такъв. Ако от друга страна §5 от допълнителните разпоредби трябва да се тълкува в смисъл, че университетите и институтите са длъжни да предоставят на асистентите без докторат възможността да придобият правото да заемат научната длъжност, която така или иначе заемат, или по-просто казано – че тези асистенти ще запазят длъжността си, в случай че бъдат зачислени в докторантура на самостоятелна подготовка, то тази разпоредба практически отменя изискванията на чл. 16, ал. 1, особено с оглед на това, че не предвижда нито срок, в който тези асистенти трябва да получат докторска степен, нито изобщо някакво задължение да напишат или защитят успешно докторска дисертация. Въпросът е допълнително усложнен от това, че има различни типове асистенти без докторат, които следва да бъдат третирани различно. Трябва да бъде правена разлика например между (1) млади учени, станали асистенти по време на своята редовна докторантура, (2) чиято докторантура е изтекла, но изпълняват критериите на чл. 32 за назначаване на длъжност стажант-асистент, (3) млади учени до 35 г., които са били редовни докторанти, (4) млади учени до 35 г., които не са били редовни докторанти, (5) учени над 35 г. със или (6) без значителен брой публикации. На асистентите от първите три групи, преминали през образователната степен на редовната докторантура, изглежда разумно да се даде право да запазят длъжността си, в случай че защитят докторска дисертация в определен, да речем двугодишен срок; на четвъртата група може да се даде право да запише редовна докторантура, без да се явява на конкурс; на петата група може да се даде срок, в който да придобият докторска степен на самостоятелна подготовка, на шестата – да се откаже това право (границите между последните две групи могат да бъдат определени например с атестация въз основа на общи критерии, изработени от контролната комисия).

Допълнителни разпоредби, §9. Предвиденият срок от 1 месец за привеждане на правилниците на университетите в съответствие с бъдещия закон не е реалистичен, особено с оглед на това, че тъкмо тези правилници ще определят условията на конкретните процедури. Не е ясно какво става с научните организации, които не са в състояние да го спазят по технически причини. Дали например в тях ще бъдат блокирани процедурите? Като цяло изглежда по-разумно ВАК да не се закрива незабавно, а след известен период, да речем след година, през която научните институции да изработят правилниците, които ще направят възможно прилагането на новия закон на практика. Този преходен период би бил особено важен за докторантите, чиято защита ще бъде значително забавена от новия закон и ще доведе до това, че те ще бъдат принудени да покрият разходите по защитата си, въпреки че са предали дисертационния си труд в предвидените срокове.

3 коментара:

  1. Боя се да не се повтарям, но струва ми се важно не само да бъдат конкретизирани условията,при които асистентите без докторска степен в настоящия момент могат да я получат, но най-вече да не бъдат пренебрегвани докторантите (чийто тригодишен срок още не е изтекъл или са отчислени с право на защита) при обявяване на конкурси (предвид честотата им), а в случай на спечелване на конкурса те да се ползват от същите срокове, както и тези при заварено положение (като в този случай съобразно определения от закона срок бъде позволено да заемат длъжността "стажант асистент").

    ОтговорИзтриване
  2. Теодора Цанкова29 декември 2009 г. в 3:08

    По повод раздел II, чл. 16, ал. 1:
    смятам, че до асистентски изпит трябва да бъдат допускани не само доктори, а всички лица с придобита магистърска степен. Аргументите ми са следните:
    - това е начално ниво; добре е повече и различни хора да имат възможност да участват; конкуренцията е хубаво нещо, а конкурсите са именно за това, за да отсяват най-добрите; разбира се, след заемане на длъжността е добре да има изисквания за запазването й: защита на дисертация в рамките на разумен срок, определен брой публикации и т.н. Струва ми се по-добре прагът да е по-нисък и после да следват стъпала, отколкото да има висок праг и последващо блажено нехайство.
    - според законопроекта, за да се яви човек на асистенстки конкурс, трябва да го е планирал минимум 4 години по-рано (минималния срок за написване и защита на дисертация); като се има предвид, че обикновено става въпрос за млади хора, чиято съдба рядко е устойчиво предзададена, намирам този срок за неадекватен. Ако един магистър по молекулярна биология си промени интересите и внезапно реши да стане асистент по руска литература, не виждам защо да не му се даде възможност: да учи, да участва в конкурса и комисията ще го прецени; ако после се окаже, че интересите му се изпарят, нека има механизми, по които това може да бъде проверено и той да бъде освободен от длъжност;
    - възможността за манипулация (съобразяването на обявяване или необявяване на докторантски и асистентки конкурси със съответните стадии, в които се намира определен кандидат и т.н.).

    ОтговорИзтриване
  3. Към момента всички защити, които нямат назначени официални рецензенти и не са платили изискуемите такси до 24. 05. 2010 година на практика са блокирани за неопределен период от време. Би трябвало Правилникът за приложение на Закона за развитие на академичния състав да бъде готов два месеца след обнародването на Закона, т. е. до 21. 07. 2010 година, а месец по-късно - до 21. 08. 2010 година Висшите училища да са променили правилниците си. Това е напълно нереалистично - м. август е отпускарски за всички институции. Колко ще се проточи промяната на процедурата никой не знае... Цялата работа ми се струва твърде прибързана и необмислена...

    ОтговорИзтриване