неделя, 27 декември 2009 г.

Мнение за закона

МНЕНИЕ НА ГРУПА МЛАДИ УЧЕНИ
ЗА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


На 18 декември Народното събрание прие на първо четене Закона за развитието на академичния състав в Република България. В сегашния си вид той има ред сериозни недостатъци, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

• развитието на учените от даден университет или институт става напълно зависимо от решенията на ръководството му;

• тъй като учените нямат право на едно или друго решение, ръководството има практически неограничена власт върху тяхната кариера;

• те не са защитени от нечестно упражняване на тази власт и не могат да търсят справедливост от апелативна инстанция, освен в случай на елементарни процедурни грешки.

Тези недостатъци са анализирани подробно по-долу във връзка с конкретни текстове от закона. Ако те не бъдат отстранени, добрата идея научните съвети на ВАК да бъдат заменени с по-тясно специализирани научни журита ще даде лоши плодове. Законът ще направи възможни например следните сценарии:

• Даден университет е заплашен да изгуби акредитацията си, защото няма необходимия процент щатен състав, хабилитиран по реда на досегашния закон. След влизането в сила на новия закон ръководството на университета запрята ръкави, хабилитира достатъчен брой асистенти и с лекота преодолява изискванията за акредитация.

• В даден университет са произведени изключително бързо няколкостотин професори. Следвайки предписанията на закона, контролната комисия прави проверка на място, но тъй като конкурсите са открити с решение на университета, обявени са на интернет страницата на университета, във всекидневник и “Държавен вестник”, кандидатите са подали необходимите документи, включително една или повече публикации, журито е съставено от председател и четирима членове, избрани от съответния факултетен съвет, които взимат решение на закрито заседание, предложението за избор е съставено от председателя на журито, подписано от неговите членове и гласувано от факултетния съвет, контролната комисия в крайна сметка заключава, че всичко е наред.

• Известен критик на правителството кандидатства за хабилитация. Министърът на образованието разпорежда на пряко подчинената му контролна комисия да провери процедурата, тя обявява, че е констатирала нарушение, тъй като един от членовете на журито е изпратил рецензията си за публикуване на сайта на комисията със седмица закъснение. Тъй като законът не разграничава съществени от несъществени нарушения на процедурата, това дава на министъра властта да прекрати процедурата. Сега единственото, което остава на пострадалия критик, е да опита да съди министерството, поемайки свързаните с това рискове и разходи. Разбира се, този сценарий може да се развие и по друг начин – контролната комисия спира процедурата, за да направи проверка, но вместо да се произнесе в предвидения едномесечен срок забавя решението си с повече от година. Тъй като законът не предвижда носене на отговорност за това, критикът е изправен пред избора да съди контролната комисия или да чака търпеливо, може би до следващите избори.

• Факултетен съвет е доминиран от една или няколко влиятелни фигури. Тъй като той решава практически всичко, свързано с обявяването на конкурси, включително избора на научно жури и резултатите, тези влиятелни фигури осигуряват светкавично развитие на учените, които се ползват с тяхната благосклонност, и възпрепятстват развитието на тези, които им се противопоставят.

• Години след хабилитирането си учен има само една публикация. Обявен е конкурс за професор и ученият решава да кандидатства, но на конкурса се явява силен конкурент, написал няколко книги след хабилитацията си. Тъй като факултетният съвет е доминиран от влиятелна фигура, създала научна школа, непубликуващият, но верен по сърце учен решава да подобри шансовете си като се обяви за последовател на неговата школа или обвинява конкурента си в презрение към нейните постижения и в крайна сметка печели конкурса.

• Политик бива обзет от внезапна любов към науката и понеже е приятел на влиятелна фигура от даден университет, решава да стане доктор. Тъй като досега не се е занимавал с научна работа, представя единствено научно-приложни публикации, например статии и интервюта от всекидневници. Неговият влиятелен приятел прокарва през факултетния съвет жури от други приятели, включително трима от други университети, политикът е избран за доктор, а след това за доцент и професор.

• Учен критикува теория, скъпа на сърцето на влиятелни фигури в съответния факултет. Тъй като те са уверени в правотата си, ученият губи благосклонността им и за да не влиза в конфликт с тях факултетният съвет не обявява конкурс за хабилитирането му, или избира жури, склонно да реши конкурса в полза на по-безкритичен кандидат, така че в крайна сметка той бива принуден или да се покае за критиката си, или да се развива другаде.
• Млад учен работи в относително нова област. Понеже тя е относително непозната за факултетния съвет, той избира жури, което не е компетентно в съответната област, макар членовете му да спадат към същата област на висше образование. В резултат на това дисертацията, да речем по съвременна американска литература, се оказва оценявана от специалисти по антична литература или езикознание и защитата й е неуспешна. Тъй като законът не позволява на учения да оспори тази оценка, не му остава нищо повече от това да започне нова докторантура в друг университет.

Ако законът не бъде преработен така, че тези сценарии да станат невъзможни или поне малко вероятни, той няма да даде добрите плодове, които обещават авторите му. На първо място, той няма да улесни развитието на младите учени, защото сега то е затруднявано не толкова от ВАК, колкото от ограничения брой конкурси, но законът не предвижда нищо в тази връзка. Той не ограничава например броя на длъжностите, които един преподавател може да заема в различни университети и не определя минимални условия, при които един хоноруван асистент има право да поиска да бъде обявен конкурс за асистент, или при които един асистент има право да поиска да бъде обявен конкурс за доцент.

Нещо повече, законът ще затрудни развитието на младите учени, защото ще направи подкрепата на влиятелните фигури от съответната научна организация решаваща за развитието им и ще породи клиентелизъм там, където тези фигури са по-склонни към честолюбие отколкото към мъдрост. За съжаление тъкмо това подсказват изявленията на някои от авторите на закона, че той ще поощри създаването на научни школи, както и обещанието им, че в случай че младите учени изпаднат в конфликт със своя научен ръководител, ще им бъде дадено “правото” да опитат кариера в друга научна институция.
Освен това законът ще въведе само привидно пазарния принцип, защото пазарът на българската наука ще остане до голяма степен контролиран от държавата, която определя таксите за обучение, издръжката на студент, бюджетните субсидии на научните институции, финансирането и изпълнителите на национални проекти, акредитира университетските програми (отказвайки на БАН да развива магистърски и бакалавърски програми) и се подготвя да отнеме на университетите правото да управляват собствените си финанси. С оглед на това законът ще въведе пазарния принцип, само доколкото ще позволи на ръководствата на университетите и институтите да приватизират и капитализират своите научни степени и длъжности.

Накрая, ако законът не бъде преработен така, че да направи невъзможни описаните по-горе сценарии, той ще доведе до увеличаване на корупцията. Защото основният източник на корупция днес са тъкмо областите, в които никой няма право на определено решение. Тъй като в тези области решенията са въпрос не на права, а на политика, представителите на държавната власт са свободни да решават каквото преценят и понеже тяхната благосклонност може да се окаже решаваща, засегнатите страни са принудени да опитат да я спечелят. В сегашния си вид законът ще стимулира корупцията, защото ще позволи на ръководствата на известни и неизвестни български университети и институти тъкмо това – да решават каквото преценят, без засегнатите да могат да претендират, че имат право на определено решение, без да могат да потърсят справедливост от апелативна инстанция или защита, в случай че изгубят тяхната благосклонност.

За да бъде добър един нов закон, не е достатъчно старият да е по-лош. За да не се окаже Законът за развитие на академичния състав лош, след като старият лош закон остане в миналото, предлагаме да бъдат отстранени описаните в коментара към закона недостатъци.

Коментар към закона

Текстовете, за които става въпрос тук, можете да намерите в публикацията "Законът, приет от МС".

Чл. 3, ал. 2. В по-ранните варианти на проектозакона беше заложена идеята имената на длъжностите в БАН да се доближат до тези в университетите. В приетия на първо четене закон тази добра идея е изоставена, а длъжностите на учените от БАН са трансформирани в изследовател, старши изследовател и главен изследовател. Но изследовател е всеки, който се занимава с научна работа. Още повече, че преводът на тези длъжности в международен контекст лесно може да бъде възприет погрешно, например като липса на научна длъжност. Поради това предлагаме длъжностите на учените от БАН да бъдат приравнени с тези в университетите.

Чл. 4, ал. 1. Не е ясно в какъв смисъл контролната комисия извършва проверки за спазване на откритите процедури. Проблемът в този текст вероятно произтича от това, че законът определя само общи черти на конкретните процедури, но оставя разработването им на отделните университети, както гласи чл. 1, ал. 3. Това налага въпроса дали контролната комисия ще проверява съответствието на конкурсите с вътрешните правилници на университетите или със закона. В първия случай комисията би била овластена да тълкува и прилага университетските правилници срещу самите университети, противоречаща на принципа на академичната автономия. Във втория случай контролните функции на комисията биха били прекалено слаби, защото при един минималистичен закон като предлагания тя би оказвала минимален контрол. Впрочем така би било дори комисията да има правомощията да проверява съответствието на процедурите с университетските правилници, защото според проектозакона тя не може да контролира научните качества на кандидатите и не може да се намеси в случай на несправедливо, но процедурно издържано решение. Тъй като обаче от една толкова малка контролна комисия не може да се очаква да оценява качеството на научни трудове, може на кандидатите за научна степен или длъжност да се даде правото, в случай че смятат, че са станали жертва на несправедливост, да поискат да бъдат оценени от друго научно жури, избирано не от собствената им организация, а от контролната комисия (за възможен начин на организация на тази процедура виж коментара към Допълнителни разпоредби, §2).

Чл. 5, общ коментар: Не е предвиден мандат на комисията. Ако не бъде предвиден такъв, има опасност тя да се сменя заедно с управляващата партия или изобщо да не се сменя.

Чл. 7, ал. 2. Този член на практика допуска облекчено получаване на докторска степен. Липсата на ясна дефиниция на “учебни и практико-приложни публикации” позволява докторска степен да бъде присъждана въз основа на каквито и да е публикации. Въвеждането на подобна облекчена процедура обезценява труда на тези, които получават докторска степен въз основа на дисертация, още повече, че уточняването на учебните и практико-приложни публикации като “учебници, речници и др.” подсказва, че замисълът на въвеждането на облекчената процедура е да се позволи на тези, които сега заемат научни длъжности без докторска степен, да придобият такава без излишен труд.

Чл. 7., ал. 3. Формулировката “самостоятелна подготовка в докторска програма” изглежда неадекватна. Неадекватността й би проличала, ако опитаме да си представим какво би представлявала например една самостоятелна подготовка в магистърска програма. Щом докторантурата се третира като образователна степен, допускането на докторантура на самостоятелна подготовка, наследено от досегашния закон, ще представлява нещо като създаване на своеобразна самообразователна научна степен. Тази самообразователна докторантура не може да постигне положителните ефекти на редовната докторантура, защото последната учи не просто на научна работа, а на работа в научни институции, не просто на мислене, а на мислене в рамките на определена дисциплина. Поради това би било по-добре докторантурата на самостоятелна подготовка да отпадне. Вероятно авторите на проекта са се надявали тя да позволи на всички, които сега заемат длъжността асистент без да са доктори, да защитят докторска дисертация без да преминават през неволите и трудовете на редовните докторанти. Ако авторите на законопроекта са наистина загрижени за тези асистенти, би било по-добре да се включи подходящ текст в заключителните разпоредби, разрешаващ им в определен, значително по-кратък срок да защитят свой труд по предвидената в закона процедура за получаване на докторска степен.

Чл. 8., ал. 1. Законът трябва да бъде съпроводен с въвеждането на по-строги правила за акредитация на научните организации, които могат да обучават докторанти.

Чл. 8., ал. 3. Този член облекчава недопустимо зачисляването на докторантура на самостоятелна подготовка. Правилникът на СУ например изисква кандидатът за докторант да представи дисертационен труд, разработен в основната си част. Замисълът на това изискване е да позволи да бъдат преценени качествата на кандидата. Представянето на идеен проект и библиография не позволява това.

Чл. 11, ал. 1. Трябва да се уточни кога научната област на членовете на журито по този член е “съответна”. Това вече няма да може да става чрез класификатора на научните специалности. Категориите на класификатора на областите на висше образование от друга страна са прекалено широки, за да бъдат полезни в това отношение. Те биха позволили например специалист по диалектология да оценява докторат по теория на литературата. Затова предлагаме текстът на този член да бъде редактиран така: “Защитата на дисертационен труд се осъществява публично пред жури от пет лица, хабилитирани в научната област на дисертационния труд, трима от които външни за висшето училище или научната организация.” Освен това трябва да се предвиди ролята на научния ръководител, който – въпреки ключовата си роля за една докторантура – липсва напълно в предлагания закон.

Чл. 11, ал. 2. Текстът на този член не изяснява кой обсъжда състава на научното жури с активното участие на докторанта. Трудно е да се предположи, че ректорът на голямо висше училище или председателят на БАН ще могат да проведат такова обсъждане с всеки докторант, а дори да могат, това вероятно няма да бъде много полезно, ако ректорът или председателят е от друга научна специалност. Освен това трябва да се предвиди какво би станало, ако ректорът промени решение на факултетния съвет. Ако от друга страна този, който обсъжда състава на журито, е факултетният или научният съвет, какъв смисъл ще има от такова обсъждане, след като този съвет вече е предложил журито и сега предстои да го приеме?

Чл. 13, ал. 1. Добре е дисертациите да получават оценки, за да се прави разлика между посредствените и много добрите работи, но изглежда смешно и някак принизително те да получават оценки по шестобалната система. По отношение на образователно-научната степен „доктор“, е по-уместно да се въведат латинските термини cum laude, magna cum laude и summa cum laude.

Чл. 13, ал. 2. Добре е да се въведе някакво ограничение за това колко пъти един докторант може да опитва да защити един и същ дисертационен труд. Освен това повторното явяване трябва да бъде възможно след определен период, защото сега законът позволява в случай на неуспешна защита бързо да се организира нова процедура с ново, по-благосклонно жури.

Чл. 15., ал. 2. Един от големите проблеми пред развитието на младите учени е малкият брой свободни академични длъжности. Той се дължи в голяма степен на това, че едни и същи преподаватели заемат едновременно по няколко длъжности в различни университети. Законът може да допринесе за решаването на този проблем, ако ограничи тази възможност. Тъй като “преминаването на академична длъжност”, за което става дума в този член, може да бъде тълкувано широко и като “заемане на академична длъжност ... в друго висше училище или научна организация”, предлагаме това широко тълкуване да бъде изключено чрез добавянето на следния текст: “Не се допуска заемането на повече от една [две?] академична длъжност във висше училище или научна организация.”

Чл. 20, ал. 2. Тъй като изразът “след избор от съответния факултетен съвет” може да бъде тълкувано прекалено тясно, като изискване заповедта на ректора, определяща комисията за избор на асистент да не изпреварва по време предложението на факултетния съвет, по-уместна е формулировката “въз основа на избор от съответния факултетен съвет”.

Чл. 25, ал. 3. Изразът “съответната преподавателска натовареност” е неясен. По-добре е той да се замени с “преподавателската натовареност, предвидена в правилника на съответното висше училище”. Сходна корекция е необходима и в чл. 30, ал. 3.

Чл. 26, ал. 1. Участието на външни лица в журито е замислено като механизъм на контрол, който да замени контрола, упражняван от специализираните научни съвети на ВАК. Когато изискването за участие на такива външни лица бъде отслабено до уговорка, че те “могат” да участват в журито, те могат както да бъдат, така и да не бъдат включени в него, което прави този механизъм за контрол изцяло факултативен, зависим от желанието на научната организация, провеждаща конкурса. Предлагаме текстът на тази алинея да бъде коригиран по следния начин: “Поне двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище.” При все това тази поправка няма да бъде в състояние да премахне една съществена неяснота в закона: щом научните длъжности важат единствено за университета или института, който ги присъжда, те не важат извън него и следователно самото допускане на външни хабилитирани лица противоречи на духа на закона, освен ако духът му не се състои в само мнимо ограничаване на научните длъжности до присъждащите ги институции, или с други думи – освен ако духът му не се състои в това научните длъжности дори на странни и непознати университети да бъдат третирани като de facto национални, като същевременно бъдат освободени от контрола на ВАК.

Чл. 27, ал. 2. Терминът “специализирани научни издания” е неясен. Той трябва да бъде сведен или до “научни издания”, или да бъде изграден механизъм на регистрация на специализираните научни издания. Освен това този текст позволява донякъде парадоксалното тълкуване “не се оценяват текстове, които не са публикувани в специализирани научни издания”, каквито са например книгите и хабилитационните трудове, които се публикуват в най-добрия случай в издателства. За да се избегне това противоречие в списъка на документите, подавани за конкурса, трябва да бъдат включени и “публикации” наред с “хабилитационния труд, другите трудове и изследвания”, а последното изречение да бъде редактирано така: “Статии и студии се оценяват, само когато са публикувани в научни издания”.

Чл. 28, ал. 2. Когато се говори за заключително заседание на научното жури, това предполага, че са били проведени предварителни заседания. От предложения текст не става ясно в какво се състоят тези предварителни заседания. Не става ясно и в какво се състои заключителното заседание, щом рецензиите са вече публикувани. Тъй като в рецензиите като правило се предлага или не се предлага избирането на кандидатите на съответната длъжност, предварителното им публикуване би имало смисъл, само ако т.нар. заключително заседание представлява някакъв род защита. Но в такъв случай в него трябва да се предвиди участието на кандидатите и вероятно би било по-уместно то да бъде открито, а не закрито, както предвижда следващата алинея.

Чл. 28, ал. 3. По-уместно е научното жури да разисква не качествата на кандидатите, а представените от тях хабилитационни и други трудове, публикации и изследвания.

Чл. 30, ал. 1. Изискването кандидатите за професори да имат публикации е значително по-ниско от изискванията към доцентите. Би следвало и в този случай да се изисква представяне на научен труд. В противен случай ще бъде възможно доцент, публикувал да речем две статии за десет години, по силата на този законопроект да настоява, че има правото да стане професор. Още повече, че ал. 2. предвижда конкурсът за професор да бъде проведен при условията, указани по отношение на доцентските конкурси, които предвиждат представянето на такъв труд.

Чл. 34, ал. 1. Текстът може да се тълкува в смисъл, че вече приключилите процедури не подлежат на контрол от комисията дори при наличието на процедурни нарушения. Смятаме, че фразата “откритите и неприключили” трябва да бъде заличена.

Чл. 34, ал. 3. Изискването да бъдат предварително представени доказателства за нарушения в провежданата процедура е прекалено тежко. В качеството на доказателства вероятно трябва да бъдат представени документи, но такива документи едва ли ще бъдат достъпни за страната, станала жертва на несправедливост. Още повече, че предвидените проверки на контролната комисия и изискването на документи, за което става дума в чл. 35, ал. 1, биха били напълно безсмислени, щом тя е освободена от задължението да събира доказателства. С оглед на това изискването за представяне на доказателства трябва да бъде заличено. В противен случай то би направило задействането на минималистичната апелативна процедура, заложена в закона, практически невъзможно.

Чл. 35, ал. 3., ал. 6. Текстът на тази алинея на практика предоставя контрола на министъра. Така контролната комисия става единствено съвещателен орган на МОМН. Това обаче крие опасността контролът над процедурите по присъждане на научни степени и звания да се окаже в крайна сметка политически контрол. Тъй като това изглежда несъвместимо с академичната автономия, правото да взима решения за спиране на процедури трябва да бъде предоставено на самата контролна комисия. От тази гледна точка изглежда уместно и предложението тя бъде включена в състава на Националната агенция по акредитация, вместо да бъде третирана като орган на МОМН, както прави настоящият закон.

Допълнителни разпоредби, §1. Тази разпоредба би имала смисъл единствено при работеща система за оценяване на качеството на академичния състав. Тя трябва да бъде съпроводена с разработване на система или поне общи критерии за атестиране на академичния състав на университетите и институтите, както и с някакъв механизъм за контрол на адекватността и добросъвестността на атестирането.

Допълнителни разпоредби, §2. Категориите на Класификатора на областите на висше образование са прекалено едри, за да могат да заменят Класификацията на специалностите на научните работници в България, както предвижда и §10. Тъй като Класификаторът на областите на висше образование съдържа единствено категории от рода на филология или философия, тази замяна на практика заличава различната специализация и професионална подготовка на учените. Тя позволява например на специалист по фонетика да кандидатства за академична длъжност по теория на литературата, на специалист по културология – да участва в жури за научна степен по демография, на специалист по антична философия – да оценява докторска дисертация по съвременна философия на езика. Същевременно тя не позволява обявяването на конкурси по по-конкретни дисциплини от филологията и не позволява провеждането на по-конкретно насочени конкурси както за академични длъжности, така и за докторанти. Нещо повече, тази разпоредба застрашава организацията на преподаване в университетите, които досега са се съобразявали с досегашния закон. Да си представим например, че преподаватели от определена дисциплина водят курсове в друг факултет, в който няма специалисти от съответната област. Премахването на т.нар. шифри ще позволи на преподаватели от този друг факултет да претендират, че щом спадат към същата област на висше образование, да речем филология или философия, от гледна точка на Закона за развитие на академичния състав те са също толкова професионално подготвени да преподават тези курсове. С оглед на важността на хорариума за академичното оцеляване това вероятно ще се случи и тогава можем да очакваме тъкмо случаи от рода на този теоретици на литературата да водят курсове по фонетика или обратно. В крайна сметка разпоредбата ще доведе до това, че значима при преподаването ще стане не специализацията, не професионалната подготовка, а принадлежността към един или друг факултет. Правилната посока в това отношение би било не премахването, а усъвършенстването на Класификацията на специалностите на научните работници в България, така че тя да отчита възникналите през последните десетилетия нови научни области и да позволява идентифицирането на такива, когато те бъдат достатъчно установени. Може например на принципа на таговете или ключовите думи, които много списания изискват да бъдат добавени след резюметата на статиите, да се изисква защитаващият дисертационен или хабилитационен труд да предложи набор от етикети, описващи изследователските области на труда му, а членовете на научното жури да оценят тяхната адекватност. Те могат да включват полета на изследване (например критическа теория), периоди (например античност), региони (например Югоизточна Европа), автори (например Фуко), методи (например дискурсивен анализ). В случай че научното жури признае определен етикет и трудът бъде защитен успешно, авторът му би получавал статута на специалист по съответната област, период, автор и т.н. да речем в областта на критическата теория. Контролната комисия може да съставя списъци на специалистите и при избор на научно жури да изисква специализацията на всеки член на журито, установена въз основа на нейните списъци, да съвпада с поне един от етикетите, с които кандидатът описва труда си. В случай че кандидатът смята оценката на труда си за несправедлива, той би могъл да получи право да бъде оценен от второ научно жури, избирано не от собствената му организация, а от контролната комисия (евентуално чрез жребий измежду специалистите, отговарящи на етикетите, с които описва труда си).

Допълнителни разпоредби, §5. Текстът на този параграф не изяснява съдбата на асистентите, които нямат научната степен доктор. Чл. 16, ал. 1 предполага, че научни длъжност могат да заемат само лица, придобили тази степен. Но ако непридобилите я нямат право да заемат научни длъжности, означава ли това, че асистентите без докторат ще изгубят това право след влизането на закона в сила, или с други думи – че ще бъдат уволнени? Ако не, то в допълнителните разпоредби трябва да се включи текст, че изискванията на чл. 16, ал. 1 не важат за лицата, вече заемащи научни длъжности към момента на влизането на закона в сила. Ако обаче чл. 16, ал. 1 трябва да се тълкува тъкмо в смисъл, че асистентите без докторат губят правото да заемат научни длъжности, тогава §5 от допълнителните разпоредби на свой ред се оказва неясен. Той може да бъде тълкуван от една страна в смисъл, че споменатите асистенти губят длъжността си, но получават правото да защитят докторат на самостоятелна подготовка, след което евентуално се явяват на нов конкурс. Тази разпоредба обаче би противоречала на чл. 8, ал. 3., определящ изискванията за зачисляване в докторантура на самостоятелна подготовка, тъй като би задължавала съответния факултет да зачисли съответните асистенти в самостоятелна докторантура, дори те да представят неиздържан идеен проект или изобщо да не представят такъв. Ако от друга страна §5 от допълнителните разпоредби трябва да се тълкува в смисъл, че университетите и институтите са длъжни да предоставят на асистентите без докторат възможността да придобият правото да заемат научната длъжност, която така или иначе заемат, или по-просто казано – че тези асистенти ще запазят длъжността си, в случай че бъдат зачислени в докторантура на самостоятелна подготовка, то тази разпоредба практически отменя изискванията на чл. 16, ал. 1, особено с оглед на това, че не предвижда нито срок, в който тези асистенти трябва да получат докторска степен, нито изобщо някакво задължение да напишат или защитят успешно докторска дисертация. Въпросът е допълнително усложнен от това, че има различни типове асистенти без докторат, които следва да бъдат третирани различно. Трябва да бъде правена разлика например между (1) млади учени, станали асистенти по време на своята редовна докторантура, (2) чиято докторантура е изтекла, но изпълняват критериите на чл. 32 за назначаване на длъжност стажант-асистент, (3) млади учени до 35 г., които са били редовни докторанти, (4) млади учени до 35 г., които не са били редовни докторанти, (5) учени над 35 г. със или (6) без значителен брой публикации. На асистентите от първите три групи, преминали през образователната степен на редовната докторантура, изглежда разумно да се даде право да запазят длъжността си, в случай че защитят докторска дисертация в определен, да речем двугодишен срок; на четвъртата група може да се даде право да запише редовна докторантура, без да се явява на конкурс; на петата група може да се даде срок, в който да придобият докторска степен на самостоятелна подготовка, на шестата – да се откаже това право (границите между последните две групи могат да бъдат определени например с атестация въз основа на общи критерии, изработени от контролната комисия).

Допълнителни разпоредби, §9. Предвиденият срок от 1 месец за привеждане на правилниците на университетите в съответствие с бъдещия закон не е реалистичен, особено с оглед на това, че тъкмо тези правилници ще определят условията на конкретните процедури. Не е ясно какво става с научните организации, които не са в състояние да го спазят по технически причини. Дали например в тях ще бъдат блокирани процедурите? Като цяло изглежда по-разумно ВАК да не се закрива незабавно, а след известен период, да речем след година, през която научните институции да изработят правилниците, които ще направят възможно прилагането на новия закон на практика. Този преходен период би бил особено важен за докторантите, чиято защита ще бъде значително забавена от новия закон и ще доведе до това, че те ще бъдат принудени да покрият разходите по защитата си, въпреки че са предали дисертационния си труд в предвидените срокове.

неделя, 13 декември 2009 г.

Законът, приет от Министерски съвет

Тук публикувам варианта на Закона за развитието на академичния състав, приет от Министерски съвет. В него са отстранени някои от неяснотите, посочени в позицията по проектозакона по-долу (което показва, че коментирането им не е било неоснователно). От друга страна са въведени нови проблеми - отпадането на шифрите и отношението между контролната комисия и министъра на образованието. Накратко, заемам се да пиша нова позиция, която взима предвид промените:)

Тодор

З А К О Н

ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) Този закон урежда основните принципи за развитието на академичния състав в Република България, както и условията и реда за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академични длъжности.
(2) Този закон не се прилага за придобиване на званията “академик” и “член-кореспондент”.
(3) Конкретните условия и ред за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности се уреждат с правилниците на висшите училища и научните организации в съответствие с този закон.

Чл. 2. Академичният състав включва носителите на научна степен “доктор”, заемащи академични длъжности във висшите училища, в Българската академия на науките (БАН), в Селскостопанската академия и в другите научни организации.

Чл. 3. Академичните длъжности са:
1. “асистент”, “доцент” и “професор” – във висшите училища;
2. “изследовател”, “старши изследовател” и “главен изследовател”
в БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации.

Чл. 4. (1) В Министерството на образованието, младежта и науката се създава контролна комисия, която извършва проверки за спазване на откритите процедури за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности.
(2) Контролната комисия се състои от председател и двама членове, които са хабилитирани лица и се определят със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.
(3) Дейността на контролната комисия се подпомага от служители в Министерството на образованието, младежта и науката.
(4) За участието в заседанията председателят и членовете на контролната комисия получават възнаграждение, определено от министъра на образованието, младежта и науката.
(5) Контролната комисия провежда заседанията си и извършва дейността си съгласно правилник, издаден от министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 5. Контролната комисия:
1. извършва проверки за спазване на откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности;
2. създава и поддържа информационна банка за кадри – хабилитирани и номинирани за хабилитация специалисти;
3. съблюдава навременното публикуване на дисертационните и хабилитационните трудове и придружаващите ги материали съобразно изискванията на този закон на интернет страницата на висшите училища и научните организации;
4. поддържа интернет страница на български и на английски език.

Глава втора
ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН “ДОКТОР”

Чл. 6. (1) Научната степен “доктор” се присъжда от висши училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация, и се признават между тях.
(2) Придобитите в чужбина научни степени се признават от висшите училища или научните организации в Република България при условия и по ред, определени с правилниците им, в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 7. (1) Научната степен “доктор” се присъжда на лица, които притежават образователно-квалификационната степен “магистър” и са защитили дисертационен труд при условията и по реда на този закон.
(2) Придобиването на научната степен “доктор” се осъществява и чрез учебни и практико-приложни публикации (например университетски учебници, речници и др.) или творчески произведения. Научните разработки се съпровождат от резюме със съответна научна обосновка.
(3) Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в докторска програма на висше училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Чл. 8. (1) Процедурата за прием на редовни и задочни докторанти в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности започва с решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация за провеждане на конкурс за докторанти, който се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до контролната комисия по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
(2) Кандидатите за редовни и задочни докторанти подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация.
(3) Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт разширен идеен проект на дисертационния труд и библиография.

Чл. 9. (1) Приемането на докторанти се извършва чрез конкурс при спазване на:
1. държавните изисквания;
2. определените с правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.
(2) Конкурсът по ал. 1 се провежда при условията и по реда, определени с правилника на съответното висше училище или научна организация, при спазване изискванията на този закон.
(3) Зачисляването в професионални направления и специалности на успешно издържалите конкурса кандидати се извършва с решение на съответния факултетен съвет на висшето училище или съответния научен съвет на БАН, Селскостопанската академия или научната организация.

Чл. 10. Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация.

Чл. 11. (1) Защитата на дисертационен труд се осъществява публично пред жури от петима хабилитирани в съответната област лица, трима от които външни за висшето училище или научната организация.
(2) Журито се определя “ad hoc” за целите на съответната процедура със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация по предложение на факултетния съвет или на съответния институт на БАН или Селскостопанската академия. Предложението на факултетния съвет и на научната организация се приема след обсъждане на състава на журито с активното участие на докторанта.
(3) Всеки член на журито изготвя рецензия.
(4) Журито провежда своите заседания при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. Решенията се вземат с явно гласуване.

Чл. 12. (1) В едномесечен срок преди заключителното заседание на журито на интернет страницата на висшето училище или научната организация се публикува авторефератът на дисертацията и петте рецензии на български и на английски език.
(2) Висшето училище или научната организация изпраща материалите по ал. 1 на контролната комисия по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.

Чл. 13. (1) За успешно защитена се счита дисертацията, получила минимална оценка “Много добър” по шестобалната система, формирана като средноаритметично от оценките на членовете на журито.
(2) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване, след което се обявява нова дата за защита, ако кандидатът желае това.
(3) Докторантът придобива научната степен “доктор” от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.

Чл. 14. (1) Научната степен “доктор” се удостоверява с диплома, издадена от съответното висше училище, БАН, Селскостопанската академия или съответната научна организация.
(2) Дипломата по ал. 1 се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език.

Глава трета
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ

Раздел І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 15. (1) Академичните длъжности се откриват във висши училища, в БАН, в Селскостопанската академия и в други научни организации и се заемат при условията и по реда, определени с този закон и с правилниците на съответните висши училища и научни организации.
(2) Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им.
(3) Във висшите училища по изкуства и спорт за заемането на академични длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област творчески и спортни постижения.

Раздел ІІ
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “АСИСТЕНТ” И “ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”


Чл. 16. (1) Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”.
(2) В медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт, във военните висши училища, както и в други специализирани висши училища длъжността “асистент” може да заема от лица без придобита научна степен “доктор”, когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище.
(3) Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.

Чл. 17. Конкурсът се провежда при условията и по реда, определени с правилника на съответното висше училище или научна организация, при спазване изискванията на този закон.

Чл. 18. Изборът се провежда от академичния съвет, съответно от факултетния съвет, на висшето училище или от научния съвет на научната организация.

Чл. 19. (1) Конкурсът се открива по решение на висшето училище или научната организация, което се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
(2) Кандидатите за участие в конкурса подават документи съгласно изискванията на този закон и правилника на съответното висше училище или научна организация.
(3) Срокът за подаване на документи за участие в конкурса се определя от висшето училище или научната организация и не може да е
по-кратък от един месец и по-дълъг от 3 месеца от обявяването на конкурса в „Държавен вестник”.

Чл. 20. (1) Конкурсът се провежда от комисия, която се състои от председател и двама членове – хабилитирани лица. Единият от членовете на комисията може да бъде външен за съответното висше училище или научна организация.
(2) Комисията за провеждане на конкурса се определя със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация след избор от съответния факултет на висшето училище или от съответния институт на БАН или Селскостопанската академия.

Чл. 21. (1) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация.
(2) Всички кандидати се уведомяват писмено за датата, часа и мястото на провеждане на конкурса в срок 14 дни след избирането на комисията.
(3) Конкурсният изпит се провежда не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2.

Чл. 22. (1) Всеки член на комисията оценява кандидатите поотделно.
(2) Председателят на комисията представя обобщен доклад-заключение за резултатите от проведените изпити до академичния съвет, съответно – до факултетния съвет или до съответния научен съвет на институт, с предложение за провеждане на избор.
(3) При повече от един кандидат, издържал конкурса, комисията прави мотивирано предложение за избор в доклада си до съответния съвет.

Чл. 23. Академичният съвет, съответно факултетният съвет или научният съвет, провежда избора при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или на научната организация.

Чл. 24. Всеки от кандидатите за участие в конкурса се уведомява писмено за неговия резултат от конкурса и избора.

Раздел ІІІ
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “ДОЦЕНТ” И “СТАРШИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”


Чл. 25. (1) Академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен “доктор”.
(2) Академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.
(3) Конкурс за заемането на академичната длъжност “доцент” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност.

Чл. 26. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което се състои от председател и четирима членове – хабилитирани лица. Част от членовете на журито могат да бъдат външни за съответното висше училище или научна организация.
(2) Научното жури се избира от академичния съвет на съответното висше училище или от съответния научен съвет на научната организация.
(3) Изборът се провежда от академичния съвет, съответно от факултетния съвет, на съответното висше училище или от научния съвет на съответната научна организация.

Чл. 27. (1) Конкурсът се открива по решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация, което се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на висшето училище или научната организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
(2) Кандидатите подават документи според изискванията на закона и правилника на висшето училище или научната организация, включително хабилитационен труд или хабилитационна творба и други трудове, изследвания и творчески постижения след защита на докторска дисертация, както и авторска справка на научните приноси на трудовете и цитиранията. Оценяват се само публикации в специализирани научни издания.
(3) Срокът за подаване на документи за участие в конкурса е
3 месеца от обявяването на конкурса в „Държавен вестник”.
(4) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или на съответната научна организация.

Чл. 28. (1) Научното жури провежда конкурса при условията и по реда, определени с правилника на висшето училище или на научната организация, в съответствие с изискванията на този закон.
(2) В срок един месец преди заключителното заседание на научното жури участниците в процедурата публикуват резюмета на хабилитационния труд и на другите си трудове след защита на докторска дисертация, както и рецензиите на петимата рецензенти на интернет страницата на съответното висше училище или на научната организация. Материалите се изпращат от висшето училище или от научната организация до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й. Материалите се публикуват на български и на английски език.
(3) Научното жури провежда закрито заседание, на което се разискват качествата на кандидатите, след което всеки член на журито предлага или не предлага кандидатите за избор от академичния съвет, съответно факултетния съвет или научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове на журито.
(4) Съответният съвет взема решение за избор на “доцент” и “старши изследовател” по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация.

Чл. 29. Избраният “доцент” или “старши изследовател” изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация.

Раздел ІV
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “ПРОФЕСОР” И “ГЛАВЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”


Чл. 30. (1) Академичните длъжности “професор” и “главен изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен “доктор”, заемащи длъжността “доцент” или “старши изследовател”, които имат публикации, изобретения и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения. В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да се предвидят и други задължителни условия.
(2) Академичните длъжности “професор” и “главен изследовател” се заемат въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на раздел ІІІ. Академичната длъжност “професор” или “главен изследовател” се заема от класирания на първо място кандидат от журито по чл. 26, ал. 1.
(3) Конкурс за заемането на академичната длъжност “професор” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност.

Глава четвърта
ЗАЕМАНЕ НА НЕАКАДEМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ В ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ ИЛИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ СЪСТАВ


Чл. 31. Висшите училища могат да назначават на неакадемични длъжности “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини”, а научните организации – “стажант-изследовател”.

Чл. 32. (1) На длъжност “стажант-асистент” или “стажант-изследовател” може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд.
(2) Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от председателя на академията по предложение на департаментен, съответно катедрен или институтски, съвет за срок не повече от три семестъра.

Чл. 33. На длъжност “преподавател по практически дисциплини” се назначават преподавателите по спорт, чужди езици при неспециалисти и по изкуства. Те се назначават от ректора на висшето училище след конкурс. Конкурсът се обявява в един всекидневник и се провежда от комисия, която няма функциите на научен съвет. Заемащите тези длъжности имат само учебна натовареност и могат да кандидатстват за академична длъжност само ако придобият научната степен “доктор”.

Глава пета
КОНТРОЛ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН И ПО ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНА ДЛЪЖНОСТ


Чл. 34. (1) Министърът на образованието, младежта и науката чрез комисията по чл. 4 осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности.
(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез планови проверки или проверки по сигнал на заинтересувана страна.
(3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят.
(4) Подаденият сигнал спира процедурата за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност до произнасянето по него.
(5) Министърът на образованието, младежта и науката се произнася в едномесечен срок от подаването на сигнала по ал. 2.

Чл. 35. (1) Комисията по чл. 4 може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури.
(2) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката има право да спре защита на дисертация или хабилитация, както и обявените конкурси за “доцент”, “професор”, “старши изследовател” и “главен изследовател” до отстраняване на нарушението.
(3) Спирането на защитата или на обявения конкурс се извършва със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на упълномощен от него заместник-министър по мотивирано предложение на комисията по чл. 4. В заповедта се определя срок за отстраняване на нарушението.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на висшето училище или на научната организация.
(5) Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят констатираните нарушения и да представят доказателства за това в срока по ал. 3.
(6) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на упълномощен от него заместник-министър, ако нарушенията са отстранени.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Заплащането на труда на заемащите академични длъжности е диференцирано в зависимост от показателите на системата за оценяване и поддържане качеството на академичния състав на съответната институция.

§ 2. При обявяване на конкурси за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се прилага Класификаторът на областите на висше образование по чл. 9, ал. 3, т. 4 от Закона за висшето образование.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), се запазват.

§ 4. Придобилите научна степен „доктор на науките” преди влизането в сила на този закон ползват правата на придобилите научна степен „доктор”.

§ 5. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.

§ 6. Научните звания на членовете на академичния състав, притежаващи научни степени, получени съгласно ЗНСНЗ, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва:
1. “Асистент”, “старши асистент” и “главен асистент”, съответно “научен сътрудник”, се заменят с “асистент”, съответно “изследовател”.
2. “Доцент”, съответно “старши научен сътрудник II степен” се заменят с “доцент”, съответно “старши изследовател”.
3. “Професор”, съответно “старши научен сътрудник I степен” се заменя с “професор”, съответно “главен изследовател”.

§ 7. (1) Закрива се Висшата атестационна комисия считано от 1 май 2010 г.
(2) Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката.
(3) Министерският съвет в срок до един месец от закриването на Висшата атестационна комисия определя ликвидационна комисия.
(4) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша атестационна комисия в срок три месеца от определянето й.
(5) Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата Висша атестационна комисия по бюджета й.
(6) Правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научния секретар, както и с членовете на Президиума и на научните комисии на закритата Висша атестационна комисия се прекратяват от министър-председателя или от определено от него длъжностно лице, а трудовите правоотношения с останалите служители от администрацията на Висшата атестационна комисия – от министъра на образованието, младежта и науката или от определено от него длъжностно лице.

§ 8. Откритите и неприключили процедури пред Висшата атестационна комисия се довършват при досегашните условия и ред в срока по § 7, ал. 1.

§ 9. В едномесечен срок от влизането в сила на закона висшите училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации привеждат правилниците си в съответствие с изискванията на този закон.

§ 10. Класификацията на специалностите на научните работници в Република България, (обн., ДВ, бр. 34 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 37 от 1994 г. и бр. 81 от 1995 г.) не се прилага от влизането в сила на този закон.

§ 11. Законът за научните степени и научните звания (обн., ДВ,
бр. 36 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 54 от 2000 г.) се отменя.

§ 12. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от
2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 42 и 74 от 2009 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 48:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Академичните длъжности са „асистент”, „доцент” и „професор” и се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република Българи и на правилниците на висшите училища.
(2) Длъжностите на нехабилитираните лица са “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини” и се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища.”;
б) алинея 3 се отменя.
2. Член 49 се отменя.
3. В чл. 87, ал. 4 думите „както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия” се заличават.
4. Навсякъде думите “Закона за научните степени и научните звания” се заменят със “Закона за развитието на академичния състав в Република България”.

§ 13. В чл. 20 от Закона за обществените библиотеки (обн., ДВ,
бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г.) думите “Закона за научните степени и научните звания” се заменят със “Закона за развитието на академичния състав в Република България”.

§ 14. В чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.

сряда, 9 декември 2009 г.

Позиция

Проектозаконът е писан с мисълта да се закрие ВАК.

Тази мисъл дотолкова е вдъхновявала авторите му, че погълнати от нея, те не са обмислили ред неясноти и практически трудности, които могат да подкопаят прилагането му. Неяснотите в проектозакона, разгледани подробно в представените по-долу препоръки по конкретни текстове, включват:

• неясна дефиниция на обекта на контрол от страна на контролната комисия и нейните правомощия (чл. 6., ал. 1, чл. 35, ал. 1, чл. 36);
• неясна дефиниция на научни трудове и изследвания, допълнително усилена от липсата на дефиниция на термина “рецензирано издание” (чл. 28, ал. 2, чл. 29, ал. 2);
• липса на ясен критерий кога членовете на научното жури са специалисти от съответната научна област, както и на механизъм за адекватна защита на интердисциплинарни трудове (чл. 12, ал. 1);
• неясна процедура на оценяване на кандидатите, допускаща интерпретация, според която поставянето от само от един член на журито на оценка, по-ниска от много добър, означава неуспешна защита (чл. 14, чл. 23, ал. 1);
• неясно описание на процедурата на защита на докторска дисертация, предвиждащо заключително заседание, без да уточни в какво се състоят предварителните заседания (чл. 13);
• неясно отношение между рецензиите на представените научни трудове и решението на научното жури (чл. 29, ал. 3);
• конкурсите за асистенти са обвързани с компоненти от рода на представяне на публичен форум и интервю, по отношение на които не е предвидено изработването на надеждни критерии за оценка (чл. 19, ал. 1);
• неясно предварително изискване кандидатите за докторантура да представят идеен проект и работен план, предполагащо, че кандидатът знае върху какво ще работи още преди кандидатстването, което на свой ред би било мислимо единствено в случай, че той е обект на предварителни грижи от страна на професор или доцент от съответното научно звено (чл. 9, ал. 2.).

Трудности пред прилагането на проектозакона ще възникнат поради нереалистичността на предвидения едномесечен срок, в който научните институции трябва да приведат правилниците си в съответствие със закона – а това по смисъла на проекта изисква да разработят нови процедури за провеждане на конкурси и присъждане на научни степени и звания (Допълнителни разпоредби, §8).

Изброените неясноти и трудности произтичат от двойната логика на проектозакона. От една страна той дава на отделните научни институции властта да решават как и на кого да присъдят научни степени или длъжности. Но от друга страна авторите изглежда си дават сметка, че тази приватизация на научните степени и длъжности лесно може да доведе до продаването, подаряването и дори до превръщането им в индустрия. Поради това проектозаконът опитва да ограничи самовластието на научните институции като въведе минимални изисквания и контролна комисия. Тъй като обаче те противоречат на намерението да бъде осъществена пълна и незабавна приватизация на научните степени и длъжности, авторите на проектозакона са опитали да решат това противоречие като ги отслабят. Резултатът от това е, че изискванията за професор са се оказали по-ниски от изискванията за доцент, които на свой ред са по-ниски от изискванията за получаване на докторска степен. Много от изискванията са формулирани неясно, което позволява те да бъдат допълнително отслабени от правилниците на научните институции. Правомощията на комисията са ограничени единствено до оценяване на спазването на закона, но не позволяват съдържателното оценяване на решенията на научните институции и тъй като процедурите за получаване на научни степени и звания ще бъдат конкретизирани от техните правилници, вероятно няма да позволяват контролирането на нечестни процедури, отговарящи на съответните правилници.

Добрият закон трябва да има поне следните три черти:

• Той трябва да не зависи от намеренията на изпълняващите го и следователно трябва да не създава опасности, когато бъде прилаган недобронамерено. Добрият закон трябва да предвижда възможността прилагането му да попадне в лоши ръце.
• Трябва да дава възможност на тези, по отношение на които е бил приложен несправедливо, да търсят справедливост и следователно да предвижда ясни процедури, права, срокове на обжалване, както и сериозни и сигурни наказания за виновните за нарушаването му.
• Трябва да постига правилен баланс между политики и права или с други думи – между областите, в които представителите на държавната власт имат право да вземат или да не вземат определено решение, и областите, в които те са длъжни да вземат определено решение, защото гражданите имат право на него. Последното е особено важно, защото основният източник на корупция днес са тъкмо областите, в които решенията са оставени на представители на държавата (понеже в такива случаи никой няма право на определено решение, то в крайна сметка зависи от благосклонността на държавния представител, а това принуждава засегнатите страни да опитат да спечелят неговата благосклонност).

С оглед на това проектозаконът за развитието на академичните кадри няма да бъде добър закон, защото не съдържа никаква защита срещу недобронамереното му прилагане, защото ограничава възможностите на жертвите на несправедливи решения да търсят справедливост от по-висша инстанция и защото стеснява областта на правата до степен, която позволява на всяка научна институция да превърне в капитал властта си да решава в полза на един или друг кандидат за научна длъжност или степен.

Ще поясним тезата за недобронамереното прилагане на закона с два примера:

• Да си представим, че малък университет от рода на този в Бухово обявява 50-60 процедури за професор в рамките на една година. Авторите на проектозакона настояват, че в такъв случай контролната комисия веднага би отишла на място, за да види дали всичко е наред. Но начинът, по който са разписани компетенциите й в проектозакона, не й позволява да проверява научните качества на кандидатите и поради това когато отиде на място, тя ще може да види само дали са спазени формални условия от рода на това научното жури да има пет члена и обявите за конкурса да са публикувани в ежедневник. Така че това ходене на място би имало някакво значение, само ако например секретарите на съответния университет бъдат тъй разсеяни да пропуснат например обявяването на конкурса в ежедневник.
• Политиците, чиято политическа кариера е приключила, напоследък често се отдават на тайно лелеяната си любов към науката. Досегашната система изискваше те да защитят докторат на самостоятелна подготовка, след което да се борят за доцентура в любимата научна институция. Налагаше се да се борят за доцентура, защото любовта, която ги окръжаваше в любимата им институция можеше да не се окаже достатъчна, за да преминат през научните комисии на ВАК. Проектозаконът премахва тази грижа и в този смисъл обещава професура на всеки политик, тайно хранещ любов към науката.

В заключение бихме искали да отбележим неубедителността на някои от аргументите, с които се защитава проектозаконът. Такъв е на първо място аргументът, че той ще позволи на младите учени да израстват по-бързо в кариерата си. Досега основна пречка в това израстване изглеждаше не ВАК, а обявяването на конкурс в съответната научна институция. Проектозаконът не предвижда нищо в тази връзка. Той не определя например минималните условия, при които един млад учен би имал правото да поиска да бъде обявен конкурс за хабилитация. Не ограничава броя на длъжностите, които един човек може да заема в различни университети (виж чл. 17, ал. 2). Поради това проектозаконът няма да промени с нищо скоростта на израстване младите учени. Нещо повече, той ще създаде допълнителни пречки пред израстването им, защото много от изискванията му за получаване на научната степен доктор или длъжността асистент предполагат кандидатът да се радва на специалните грижи на член на научната институция, в която се надява да направи кариера. С оглед на това проектозаконът прави необходимо условие за научна кариера поставянето на младите учени в зависимост от патрони или с други думи – прави необходимо превръщането им в клиентела. За съжаление това подсказва и често повтаряното изявление на авторите, че законът ще поощри създаването на научни школи.

На второ място, аргументът, че проектозаконът ще въведе пазарния принцип във висшето образование изглежда неубедителен поради това, че се отнася до един до голяма степен контролиран от държавата пазар. Пазарът на българското висше образование е контролиран от държавата най-малкото поради това, че тя определя таксите за обучение, издръжката на студент, бюджетите на научните институции, финансирането и изпълнителите на национални проекти, събира парите, спечелени от студентски такси, за да ги върне на университетите под формата на субсидии, акредитира университетските програми (отказвайки на БАН да развива магистърски и бакалавърски програми). С оглед на това, да се твърди, че се въвежда пазарният принцип, не означава нищо повече от това да се каже, че занапред държавата ще се освободи от задълженията си и вместо това ще направи всяко бъдещо финансиране зависимо от благосклонността на нейните представители.

Налага се заключението, че макар на думи да е мотивиран от грижа за младите учени, проектозаконът е устроен така, че да увеличи зависимостта им от “старите” учени, както и да позволи приватизирането на научните степени и звания и тяхното капитализиране, превръщането им в източник на печалба.

Препоръки по текстовете на проектозакона

Чл. 4, ал. 2. Не виждаме смисъл от прибавянето на изследовател към длъжностите на учените от БАН. Ако замисълът на закона е да уеднакви длъжностите в институтите на БАН и университетите, този замисъл не е доведен до край. Ако замисълът е да се запази разликата, защо изобщо да се променят имената на старите длъжности? Досега учените от БАН срещаха затруднения да превеждат научните си звания на английски език и макар длъжности от рода на “асистент-изследовател” да облекчават това затруднение, допълнението “изследовател” отново ще остава непреводимо. Още повече, че асистент значи различни неща например в България и САЩ, където се възприема като йерархично по-ниска позиция от доктор.

Чл. 6, ал. 1. Не е ясно в какъв смисъл контролната комисия извършва проверки за спазване на откритите процедури. Проблемът в този текст вероятно произтича от това, че законът определя само общи черти на конкретните процедури, но оставя разработването им на отделните университети, както гласи чл. 1, ал. 3. Това налага въпроса дали контролната комисия ще проверява съответствието на конкурсите с вътрешните правилници на университетите, или със закона. В първия случай на комисията би била придадена странната власт да тълкува и прилага университетските правилници срещу самите университети, противоречаща на принципа на академичната автономия. Във втория случай контролните функции на комисията биха били прекалено слаби, защото при един минималистичен закон като предлагания тя би оказвала минимален контрол. Министър Игнатов например настояваше, че тя ще се намеси, ако в един университет се обявят 50-60 процедури за година. Но в случай че функциите й се свеждат до контролиране на съответствието със закона, нейната намеса би имала някакво значение, само ако тези конкурси не са обявени правилно, да речем защото разсеяните секретари на научната институция са пропуснали да обявят конкурса в ежедневник. Впрочем така би било дори комисията да има правомощията да проверява съответствието на процедурите с университетските правилници, защото според проектозакона тя не може да контролира научните качества на кандидатите и не може да се намеси в случай на несправедливо, но процедурно издържано решение.
Чл. 8, ал. 2. Проектозаконът третира докторантурата като образователна степен. С оглед на това допускането на самостоятелна подготовка на докторат, наследено от предишния закон, представлява нещо като създаване на особен род самообразователна научна степен. Тази самообразователна докторантура не може да постигне положителните ефекти на редовната докторантура, защото последната учи не просто на научна работа, а на работа в научни институции, не просто на мислене, а на мислене в рамките на определена дисциплина. Поради това би било по-добре докторантурата на самостоятелна подготовка да се премахне. Вероятно авторите на проекта са се надявали тя да позволи на всички, които сега заемат длъжността асистент без да са доктори, да защитят докторска дисертация, без да преминават през неволите и трудовете на редовните докторанти. Ако грижата на авторите на законопроекта за тези асистенти е толкова голяма, би било по-добре да се включи подходящ текст в заключителните разпоредби, разрешаващ им в определен, значително по-кратък срок да защитят свой труд по предвидената в закона процедура за получаване на докторска степен.

Чл. 9., ал. 2. Подаването на идеен проект по избраната тема, указано в този текст, предполага, че конкурсите за докторанти се обявяват по вече избрана тема. Засега обаче практиката е да се обявяват конкурси по дисциплини, например ‘теория на литературата’. Ако бъдещият закон третира подобни дисциплини като теми, едва ли ще се получи смислен идеен проект и работен план. Ако вместо това законодателят предпочете да впише текст, задължаващ научните организации да обявяват конкурси по теми на докторски дисертации, кой ще определя тези теми? Дори да приемем, че това ще правят катедрите или институтските секции, редно ли е темата, по която бъдещият докторант ще работи, да се избира без неговото участие? Няма ли това да намали бездруго слабия интерес към докторантурите? Защото всеки, който е бил докторант относително скоро, знае, че тема на дисертация, която не отговаря на интересите и разбиранията на докторанта, може да се окаже голямо препятствие пред работата по дисертацията. Възможно е и текстът на тази алинея да предвижда кандидатът за докторант сам да избере темата си и да напише по нея идеен проект и работен план. Но как може да се очаква, че той ще е способен да направи това на този ранен етап, преди дори да е станал докторант, особено след като няма курсове, които да го подготвят? Освен това дисертациите се пишат и защитават в рамките на институции, с чиято гледна точка докторантът обикновено се сблъсква на защитата на темата си в съответната катедра или секция. Неотчитането на тази гледна точка може да се окаже не по-малко препятствие пред докторанта, отколкото неотчитането на неговата собствена. Като цяло този текст би могъл да работи на практика, само ако се приеме, че кандидатите за докторанти предварително се свързват с професори, които да ги подготвят и преведат през конкурса. Но това би обезсмислило конкурса като такъв. Ако го приемем, защо да не разрешим на професорите просто да взимат за докторант, когото решат? Или, още по-добре, да се впише в закона за докторант да се приема само кандидат, който е ученик на професор от съответното научно звено. Защото лежащата под текста на проектозакона практика бездруго би попречила на научното развитие на онези млади хора, които имат желание да правят докторантура, но не са ничии ученици. Като цяло изглежда по-разумно изискването за представяне на идеен проект и работен план да бъде стеснено до вече приетите докторанти и да бъде обвързано с някакъв срок.
Изискването кандидатите на самостоятелна подготовка да представят една четвърт от бъдещия труд не е достатъчно ясно. Не виждаме как може да се прецени колко е една четвърт от текст, който още не е написан. Ако тази самообразователна форма на докторантура изобщо остане в закона, би било по-добре да се впише изискване за определен брой страници.

Чл. 10., ал. 2. Едва ли има млади учени без компютърни умения, поради това този допълнителен изпит изглежда излишен. Същото важи за изпита по компютърни умения за заемане на длъжността асистент, предвиден в чл. 19, ал. 1.

Чл. 10., ал. 3. Научен съвет на БАН вероятно трябва да се прецизира като научен съвет на институт на БАН. В университетите често факултетният съвет не е последна инстанция и зачисляването на докторанти става със заповед на ректора. Поради това може да е по-уместно текстът да бъде коригиран като ‘зачисляването на успешно издържалите конкурса кандидати става въз основа на решение на съответния факултетен съвет...’.

Чл. 12, ал. 1. Трябва да се предвиди някакъв критерий кога лицата от журито са хабилитирани в съответната научна област. За тази цел може да се използва системата от шифри на научни дисциплини, т.е. членове на журито да бъдат лица със съответния шифър (както изглежда да предвижда и §2 от допълнителните разпоредби). Понеже някои дисертации са повече или по-малко интердицсициплинарни, добре е да се предвиди възможността определен дял от журито да има различен шифър. Или шифрите могат да се заместят със списъци на специалисти в различните научни области, изготвяни и поддържани от комисията към МОМН въз основа на някакви предварително определени критерии.

Чл. 13. Споменаването на заключително заседание предполага провеждането на предварителни заседания. Законопроектът не изяснява в какво се състоят те. Не става ясно и каква е целта на заключителното заседание, щом към този момент рецензиите са вече готови. Ако замисълът е да има предварително заседание, на което кандидатът да защити дисертационния си труд, така че тази защита да бъде отчетена в рецензиите, това трябва да бъде указано в закона. Ако замисълът е тази защита да става на заключителното заседание, това също трябва да се укаже. Защото сега законопроектът допуска дадена научна организация да реши, че няма да провежда такава защита и вместо това само ще съобщава оценката на журито, а това няма да бъде справедлива практика.

Чл. 14. Не е ясно как се получава предвидената оценка. Например дали всеки член на журито пише отделна оценка, след което се пресмята средното аритметично или всеки член на журито трябва да пише поне “много добър” на кандидата. Последното би било прекалено силно изискване, защото би направило успеха на дисертацията зависим от всеки един член на журито. Не е трудно да си представим да речем ситуация, в която четирима от членовете му пишат на дисертанта отличен, а един – добър. Няма да е справедливо това да се смята за неуспешна защита.

Чл. 19., ал. 1. Не е ясно как ще се оценява представянето на кандидата на публичен форум. Не е ясен преди всичко обектът на оценката. Дали ще се оценява представеното или представянето, или и двете? В първия случай изискването за публичен форум би било излишно, така че то вероятно не отговаря на намеренията на законопроекта. Във втория случай не е ясно по какви критерии ще става оценяването. Как например някой може да протестира, ако се чувства несправедливо оценен?

Чл. 23., ал. 1. Вероятно трябва да се укаже по каква система става оценяването. Вероятно по шестобалната? Остава неясно как се формира общата оценка на кандидатите, спомената в чл. 29, ал. 3. От средното аритметично на оценките на членовете на журито? От средното аритметично на средните аритметични на оценките за писмения и устния изпит, публичния форум и интервюто? После, как може да се гарантира, че всеки член на комисията пише отделна оценка? Може би е уместно да се включи изискване да се изготви протокол от конкурса, който да съдържа оценките на всеки член от журито за всеки от кандидатите?

Чл. 23, ал. 3. Изборът на асистент трябва да зависи от резултатите от конкурса, а не просто от предпочитанието в полза на един кандидат.

Чл. 28, ал. 2. Остава неясно какво се разбира под “други трудове и изследвания”. Дали като други трудове могат да бъдат представени например статии? Чл. 29, ал. 2. говори в тази връзка за публикации в рецензирани издания. Ако се приеме такъв критерий обаче, той трябва да бъде допълнен с дефиниция на рецензирано издание. Освен това дефиницията трябва да бъде такава, че да отчита състоянието на научните списания от съответната област. Например една строга дефиниция на “рецензирани издания” като издания с импакт фактор би довела до това, че ще могат да бъдат представени само материалите, публикувани в двете български списания, които понастоящем се радват на такъв и които, доколкото си спомням, са от областта на химията и биофизиката. Една по-малко строга дефиниция обаче трябва да отчита, че съществуват различни практики на рецензиране. Например някои от най-авторитетните български списания в областта на хуманитаристиката рецензират публикуваните статии, доколкото ги обсъждат в редакционни колегии, или назначават специален рецензент, когато се налага да бъде направен мотивиран отказ за публикуването на текст. Анонимното рецензиране практически не се прилага, а и прилагането му би било трудно в относително малките изследователски общности в България, където повечето колеги могат да бъдат разпознати по темите и стила на писане. Трябва да се отчита също и това, че вписването на подобно изискване в закона би лишило от значение всички онези публикации, които са били правени без оглед на практиките на рецензиране на списанията, защото досегашният закон е позволявал на авторите им да ги отчитат като трудове. Накратко, текстът от чл. 29, ал. 2, изискващ да се отчитат само публикации от рецензирани издания, трябва да отпадне поне до времето, в което не се изградят работещи стандарти на оценяване на българските научни списания. Не смятам, че това ще навреди на процедурата, защото с преценката на научната стойност на представените публикации така или иначе са натоварени рецензентите. Ако все пак авторите на законопроекта смятат за необходимо да има ограничителен критерий, той може да бъде заменен с изискване публикациите да бъдат в списание, включено в класификатора ERIH на българските научни списания на Европейската научна фондация или в международна база данни (базите данни като правило разработват свои критерии за оценка на научното качество на включваните списания).

Чл. 29, ал. 3. Текстът не обвързва решението на научното жури с рецензиите на представените трудове. Текстът на тази алинея би могъл да бъде допълнен например по следния начин: “Научното жури провежда закрито заседание, на което въз основа на представените рецензии предлага или не предлага кандидатите за избор...”

Чл. 31., ал. 1. Изискването кандидатите за професори да имат публикации е значително по-ниско от изискванията към доцентите. Би следвало и в този случай да се изисква представяне на научен труд. В противен случай ще бъде възможно доцент, публикувал да речем две статии за десет години, по силата на този законопроект да настоява, че има правото да стане професор. Още повече, че ал. 2. предвижда конкурсът за професор да бъде проведен при условията, указани по отношение на доцентските конкурси, които предвиждат представянето на такъв труд.

Чл. 35, ал. 1. Текстът може да се тълкува в смисъл, че вече приключилите процедури не подлежат на контрол от комисията дори при наличието на процедурни нарушения. Смятаме, че фразата “откритите и неприключили” трябва да бъде заличена.

Чл. 36. Към този член трябва да бъде добавена алинея, която указва какво става с конкурсите, които са прекратени, но научната организация не отстранява нередностите в постановения от комисията срок. Например тези конкурси могат да бъдат прекратени, да бъдат обявени наново, да бъде назначено ново жури.

Допълнителни разпоредби, §8. Предвиденият срок от 1 месец за привеждане на правилниците на университетите в съответствие с бъдещия закон не е реалистичен, особено с оглед на това, че тъкмо тези правилници ще определят условията на конкретните процедури. Не е ясно какво става с научните организации, които не успеят да го спазят. Дали например в тях ще бъдат блокирани процедурите? Като цяло изглежда по-разумно ВАК да не се закрива незабавно, а след известен период, да речем след година, през която научните институции да изработят правилниците, които ще направят възможно прилагането на новия закон на практика.

Подкрепили мнението

Тодор Христов, СУ “Св. Климент Охридски”
Ивелина Иванова, Институт за философски изследвания – БАН
Камелия Спасова, СУ "Св. Климент Охридски"
Васил Видински, СУ "Св. Климент Охридски"
Галина Иванова, СУ "Св. Климент Охридски"
Соня Красимирова, ПУ "Паисий Хилендарски"
Дарин Тенев, СУ "Св. Климент Охридски"
Теодора Цанкова, СУ "Св. Климент Охридски"
Калина Захова, СУ "Св. Климент Охридски"
Йордан Люцканов, Институт за литература - БАН
Малинка Велинова, СУ "Св. Климент Охридски"

понеделник, 7 декември 2009 г.

Самият проектозакон

Проект!

ЗАКОН за развитието на академичния състав в Република България

Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) Този закон урежда основните принципи за развитието на академичния състав в Република България, както и условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.
(2)Този закон не се прилага за придобиване на званията „академик” и „член-кореспондент”
(3)Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се уреждат в правилниците на висшите училища и научните организации в съответствие с този закон.

Чл. 2. Академичният състав включва носителите на научна степен “доктор” и “хабилитиран доктор”, заемащи академични длъжности във висшите училища, Българската академия на науките (БАН), Селскостопанската академия и другите научни организации.

Чл. 3. Научните степени са „доктор” и „хабилитиран доктор”.

Чл. 4. Академичните длъжности са:
1. „асистент”, „доцент” и „професор” – във висшите училища;
2. „асистент-изследовател”, „доцент-изследовател” и „професор-изследовател” - в БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации.

Чл. 5. (1) В Министерството на образованието, младежта и науката се създава контролна комисия, която извършва проверки за спазване на откритите процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академичните длъжности „доцент”, „професор”, „доцент-изследовател” и „професор-изследовател.
(2) Контролната комисия се състои от председател, двама членове и секретариат, които се определят със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.
(3) Мандатът на председателя и на членовете е тригодишен без ограничение в броя на мандатите.
(4) При предсрочно прекратяване на мандата на председателя или член на
контролната комисия, новоназначения председател или член продължава мандата на
предсрочно освободения.
(5)За участието в заседанията председателят и членовете на контролната комисия,
както и членовете на секретариата получават възнаграждение, определено със заповед на
министъра на образованието, младежта и науката.
(6)Контролната комисия провежда заседанията си и извършва дейността си
съгласно правилник, издаден от министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 6. Контролната комисия:
1. извършва проверки за спазване на откритите процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академичните длъжности „доцент”, „професор”, „доцент-изследовател” и „професор-изследовател”;
2. създава и поддържа информационна банка за кадри – хабилитирани и номинирани за хабилитация специалисти по различни специалности;
3. съблюдава навременното публикуване на дисертационните и хабилитационните трудове и придружаващите ги материали съобразно изискванията на този закон на интернет страницата на висшите училища и научните организации;
4. поддържа интернет страница на български и на английски език.

Глава втора ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР” И „ХАБИЛИТИРАН
ДОКТОР”


Чл. 7. (1) Научните степени „доктор” и “хабилитиран доктор” се присъждат от висши училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация и се признават между тях.
(2) Придобитите в чужбина научни степени се признават от висшите училища или научните организации в Република България при условия и по ред, определени в правилниците им.

Чл. 8. (1) Научната степен „доктор” се присъжда на лица, които притежават образователно-квалификационната степен „магистър” и са защитили дисертационен труд при условията и по реда на този закон.
(2) Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение или самостоятелна подготовка в докторска програма на висше училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Чл. 9. (1) Процедурата за прием на докторанти започва с решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация за провеждане на конкурс за докторанти, който се обявява в Държавен вестник, в един всекидневник, и в интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението за прием на докторанти и до контролната комисия по чл. 5 за публикуване в интернет страницата й.
(2) Кандидатите подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация, вкл. идеен проект по избраната тема, придружен с работен план и библиография. Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане и не по-малко от една четвърт от дисертационния труд.

Чл. 10. (1) Приемането на докторанти се извършва чрез конкурс при спазване на:
1. държавните изисквания;
2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не
противоречат на държавните.
(2) Конкурсът по ал. 1 се провежда при условията и по реда, определени в
правилника на съответното висше училище или научна организация, при спазване
изискванията на този закон и включва:
1. изпит по специалността;
2. изпит по един избран от кандидата чужд език;
3. изпит по компютърни умения.
(3) Зачисляването на успешно издържалите конкурса кандидати става с решение на
съответния факултетен съвет на висшето училище или съответния научен съвет на БАН,
Селскостопанската академия или научната организация.

Чл. 11. Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилникът на съответното висше училище или научна организация.

Чл. 12. (1) Защитата на дисертационен труд се осъществява публично, пред жури от пет хабилитирани в съответната научна област лица, трима от които външни за висшето училище или научната организация.
(2) Журито се определя „ad hoc” за целите на съответната процедура със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация, по предложение на факултетния съвет или на съответния институт на БАН или Селскостопанската академия.
(3) Всеки член на журито изготвя рецензия.
(4) Журито провежда своите заседания при условия и ред, определени в правилниците на висшите училища и научните организации.

Чл. 13. (1) В едномесечен срок преди заключителното заседание на журито в интернет страницата на висшето училище или научната организация се публикува авторефератът на дисертацията и петте рецензии на български и на английски език.
(2) Висшето училище или научната организация изпраща материалите по ал. 1 на контролната комисия по чл. 5 за публикуване в интернет страницата й.

Чл. 14. (1) За успешно защитена се счита дисертацията, получила минимална оценка „много добър” по шестобалната система.
(2) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване, след което се
обявява нова дата за защита, ако кандидатът желае това.
(3) Докторантът придобива научна степен „доктор” от деня, в който
дисертационният труд е защитен успешно.

Чл. 15. (1) Научната степен “хабилитиран доктор” се придобива едновременно със заемането на академичната длъжност “доцент” или “доцент-изследовател” и при условията и по реда за заемането на тази длъжност.
(2) Лицата, придобили научна степен „доктор” може да придобият научна степен “хабилитиран доктор” и независимо от заемането на длъжността “доцент” или “доцент-изследовател” при условия и по ред, определени в правилника на съответното висше училище, БАН, Селскостопанската академия или съответната научна организация.

Чл. 16. (1) Научните степени „доктор” и “хабилитиран доктор” се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище, БАН, Селскостопанската академия или съответната научна организация.
(2) Дипломата по ал. 1 се издава се на български и на английски език.

Глава трета ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ

Раздел І ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 17. (1) Академичните длъжности се разкриват във висши училища, в БАН, в Селскостопанската академия и в други научни организации и се заемат при условията и по реда, определени в този закон и в правилниците на съответните висши училища и научни организации.
(2) Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор, по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени в правилниците им.

Раздел ІІ ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “АСИСТЕНТ” И “АСИСТЕНТ-
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”

Чл. 18. (1) Академичните длъжности “асистент” и “асистент-изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен „доктор”.
(2) Академичните длъжности “асистент” и “асистент-изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.
Чл. 19. (1) Конкурсът се провежда при условията и по реда, определени правилника на съответното висше училище или научна организация, при спазване изискванията на този закон, и включва:
1.писмен и устен изпит по специалността;
2.изпит по чужд език;
3.изпит по компютърни умения;
4.представяне на кандидата на публичен форум - представяне от кандидата на свои изследвания, творба или учебно занятие;
5.интервю с кандидата за неговия досегашен опит, планове за изследователска,
творческа и преподавателска работа.
(2) Изборът се провежда от академичния съвет или от съответния факултетен съвет на висшето училище или от съответния научен съвет на научната организация.

Чл. 20. (1) Конкурсът се открива по решение на висшето училище или научната организация, което се обявява в Държавен вестник, в един всекидневник и в интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до комисията по чл. 5 за публикуване в интернет страницата й.
(2)Кандидатите за участие в конкурса подават документи според изискванията на този закон и правилника на съответното висше училище или научна организация.
(3)Срокът за подаване на документи за участие в конкурса се определя от висшето училище или научната организация и не може да е по-кратък от 1 месец и по -дълъг от 3 месеца от обявяването на конкурса в Държавен вестник.

Чл. 21. (1) Конкурсът се провежда от комисия, която се състои от председател и двама членове - хабилитирани лица. Единият от членовете на комисията задължително е външен за съответното висше училище или научна организация.
(2)Комисията за провеждане на конкурса се определя със заповед на ректора на
съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия
или на съответната научна организация, след избор от съответния факултет на висшето
училище или от съответния институт на БАН или Селскостопанската академия.
(3)Езиковите и компютърните умения на кандидатите се проверяват от
специализирани комисии, определени при условия и по ред, предвидени в правилниците
на висшите училища или научните организации.

Чл. 22. (1) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация.
(2)Всички кандидати се уведомяват писмено за датата, часа и мястото на провеждане на конкурса в срок от 14 дни след избирането на комисията.
(3)Конкурсният изпит се провежда не по-късно от 1 месец от изпращане на съобщението по ал. 2.

Чл. 23. (1) Всеки член на комисията оценява кандидатите поотделно за писмения, устния изпит, публичния научен форум и интервюто. Езиковите и компютърните умения се проверяват от специализирани комисии.
(2)Председателят на комисията представя обобщен доклад-заключение за
резултатите от проведените изпити до академичния съвет, съответно - до факултетния
съвет или до съответния научен съвет на институт, с предложение за провеждане на избор.
(3)При повече от един кандидат, класирал се на изпита по специалността с обща
оценка от писмен и устен изпит минимум “много добър”, комисията прави мотивирано
предложение за избор в доклада си до съответния съвет.

Чл. 24. Академичният съвет, съответно факултетният съвет или научният съвет провежда избора при условия и по ред, определени в правилника на съответното висше училище или научна организация.

Чл. 25. Всеки от кандидатите за участие в конкурса се уведомява писмено за неговия резултат от конкурса и избора.

Раздел ІІІ ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “ДОЦЕНТ” И “ДОЦЕНТ-ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”

Чл. 26. (1) Академичните длъжности “доцент” и “доцент-изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен „доктор”.

(2) Академичните длъжности “доцент” и “доцент-изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.

Чл. 27. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което се състои от председател и четирима членове – хабилитирани лица. Трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация.

(2)Научното жури се избира от Академичният съвет на съответното висше училище или съответния научен съвет на научната организация.
(3)Изборът се провежда от академичния съвет, съответно факултетния съвет на съответното висше училище или от научния съвет на съответната научна организация.

Чл. 28. (1) Конкурсът се открива по решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация, което се обявява в Държавен вестник, в един всекидневник, и в интернет страницата на висшето училище или научната организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до комисията по чл. 5 за публикуване в интернет страницата й.
(2)Кандидатите подават документи според изискванията на закона и правилника на висшето училище или научната организация, вкл. хабилитационен труд или хабилитационна творба и други трудове, изследвания и творчески постижения след защита на докторска дисертация, както и авторска справка на научните приноси на трудовете и цитиранията.
(3)Срокът за подаване на документи за участие в конкурса е 3 месеца от обявяването на конкурса в Държавен вестник.
(4)До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите
изисквания и на изискванията на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия
или съответната научна организация.

Чл. 29. (1) Научното жури провежда конкурса при условията и по реда, определени в правилниците на висшето училище или научна организация, в съответствие с изискванията на този закон.
(2) В срок от 1 месец преди заключителното заседание на научното жури участниците в процедурата публикуват резюмета на хабилитационния труд и на другите си трудове след защита на докторска дисертация, както и рецензиите на петимата рецензенти на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Материалите се изпращат от висшето училище или научната организация и до комисията по чл. 5 за публикуване на сайта й. Материалите се публикуват на български и на английски език, като всички публикации трябва да са в рецензирани издания.
(3)Научното жури провежда закрито заседание, на което се разискват качествата
на кандидатите, след което всеки член на журито предлага или не предлага кандидатите за избор от академичния съвет, съответно факултетния съвет или научния съвет.
Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от
всички членове на журито.
(4)Академичният съвет, съответно факултетният съвет или научният съвет взема
решение за избор на “доцент” и “ доцент-изследовател” по предложение на научното
жури. Изборът се провежда при условия и ред, определени в правилника на висшето
училище или научната организация.

Чл. 30. (1) Избраният кандидат придобива научната степен “хабилитиран доктор” и заема академичната длъжност “доцент” или “доцент изследовател” от деня на избора.
(2) Избраният “доцент” или “ доцент-изследовател” изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация.

Раздел ІV ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ „ПРОФЕСОР” И „ПРОФЕСОР-ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”

Чл. 31. (1) Академичните длъжности „професор” и „професор-изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен “хабилитиран доктор”, заемащи длъжността “доцент” или „доцент-изследовател”, които имат публикации, изобретения и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения. В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да бъдат предвидени и други задължителни условия.
(2) Академичните длъжности „професор” и „професор-изследовател се заемат въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на раздел ІІІ.

Глава четвърта ЗАЕМАНЕ НА НЕАКАДEМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ В ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ ИЛИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ СЪСТАВ

Чл. 32. (1) Висшите училища и научните организации могат да назначават на неакадемични длъжности преподаватели, съответно изследователи.
(2) Длъжностите по ал. 1 за висшите училища са “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини”, а за научните организации – “стажант-изследовател”.

Чл. 33. (1) На длъжност “стажант-асистент” или “стажант-изследовател” може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд.
(2) Назначаването става от ректора на висшето училище или от председателя на академията, по предложение на департаментен, съотвенто катедрен или институтски съвет за срок не повече от три семестъра.

Чл. 34. На длъжност “преподавател по практически дисциплини” се назначават преподавателите по спорт, чужди езици при неспециалисти и музика (корепетитор). Те се назначават от ректора на висшето училище след конкурс. Конкурсът се обявява в ежедневник и се провежда от комисия, която няма функциите на научен съвет. Заемащите тези длъжности имат само учебна натовареност и могат да кандидатстват за академична длъжност само ако придобият научната степан “доктор”.

Глава пета
КОНТРОЛ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН И ПО ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНА ДЛЪЖНОСТ


Чл. 35. (1) Откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности – доцент, професор, „доцент-изследовател” и „професор-изследовател”, се контролират от комисията по чл. 5.
(2)Комисията извършва планови проверки или проверки по сигнал на
заинтересована страна.
(3)Комисията се произнася в едномесечен срок от подаването на сигнала по ал. 2.

Чл. 36. (1) В случай на констатирано нарушение комисията има право да спре
защита на дисертация или хабилитация, както и обявените конкурси за доцент, професор, „доцент-изследовател” и „професор-изследовател”, до отстраняване на нарушението.
(2)Спирането на защитата или обявения конкурс става с мотивирано решение на
комисията, за което се уведомява обявилия конкурса.
(3)Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят
констатираните нарушения в срок, определен от комисията.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Заплащането на труда на заемащите академични длъжности е диференцирано в зависимост от показателите на системата за оценяване и поддържане на качеството на академичния състав на съответната институция.

§ 2. При обявяване на конкурси за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се прилага Класификаторът на областите на висше образование по чл. 9, ал. 3, т. 4 от Закона за висшето образование.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) се запазват.

§ 4. Придобилите научна степен „доктор на науките” преди влизане в сила на този закон ползват правата на придобилите научна степен „хабилитиран доктор”.

§ 5. Научните звания на членовете на академичния състав, притежаващи научни степени, получени съгласно ЗНСНЗ, се заменят с академични длъжности в съответното висшето училище или научна организация както следва:
1.“асистент”, “старши асистент” и “главен асистент”, съответно “научен сътрудник”, се заменят с “асистент”, съответно “асистент-изследовател”;
2.“доцент”, съответно “старши научен сътрудник II степен” се заменят с “доцент”, съответно “доцент-изследовател”;
3.“професор”, съответно “старши научен сътрудник I степен” се заменя с “професор”, съответно “професор-изследовател”.

§ 6. (1) Закрива се Висшата атестационна комисия от датата на влизане в сила на този закон.
(2)Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката.
(3)Министерският съвет в срок до един месец от влизането в сила на закона определя ликвидационна комисия.
(4)Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша
атестационна комисия в срок три месеца от определянето й.
(5)Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата Висша атестационна комисия по бюджета й.
(6)Правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научния секретар, както и с членовете на Президиума и на научните комисии на закритата Висшата атестационна комисия се прекратяват от министър-председателя или определено от него длъжностно лице, а трудовите правоотношения с останалите служители от администрацията на Висшата атестационна комисия – от министъра на образованието, младежта и науката или определено от него длъжностно лице.

§ 7. (1) Кандидатите в откритите и неприключили процедури, получили положително решение от научна комисия на Висшата атестационна комисия, придобиват съответната научна степен или право да заемат съответната академична длъжност по този закон. Дипломата за научна степен се издава при условията на чл. 16.
(2) Откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен или научно звание се прекратяват, а документите на кандидатите се разглеждат от съответните висши училища или научни организации при условията и по реда на този закон, както следва:
1.за придобиване на научна степен – при условията и реда на глава втора;
2.за придобиване на научното звание “асистент” съответно “научен сътрудник” – при условията и реда на глава трета, раздел втори;
3.за придобиване на научното звание “доцент” съответно “старши научен сътрудник II степен” – при условията и реда на глава трета, раздел трети;
4.за придобиване на научното звание “професор” съответно “старши научен сътрудник I степен” – при условията и реда на глава трета, раздел четвърти.

§ 8. В едномесечен срок от влизане в сила на закона висшите училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и другите научни организации привеждат правилниците си в съответствие с изискванията на този закон.

§ 9. Класификацията на специалностите на научните работници в Република България, (Обн. бр. 34 от 1990 г., изм. бр. 37 от 1994 г. доп. бр. 81 от 1995 г.) не се прилага от влизане в сила на този закон.

§ 10. Законът за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36 от 1972 г., изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., доп.., бр. 59 от 1992 г., изм., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г., бр. 54 от 2000 г.) се отменя.

§ 11. В Закона за висшето образование (Обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г., попр., бр. 57 от 1997 г., изм., бр. 58 от 1997 г., изм. и доп., бр. 60 от 1999 г., попр., бр. 66 от 1999 г., изм., бр. 111 от 1999 г., изм. и доп., бр. 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., изм., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 от 2002 г., изм. и доп., бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г., доп., бр. 70 от 2004 г., изм. и доп., бр. 77 от 2005 г., бр. 83 от 2005 г., изм., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 30 от 2006 г., изм., бр. 36 от 2006 г., изм. и доп., бр. 62 от 2006 г., изм., бр. 108 от 2006 г., изм. и доп., бр. 41 от 2007 г., бр. 13 от
2008 г., изм., бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 69 от 2008 г., бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 74 от 2009 г.) се правят следните изменения:
1.Навсякъде думите „Закона за научните степени и научните звания” се заменят със „Закона за развитието на академичния състав в Република България”;
2.В чл. 48 се правят следните изменения:
а)Алинея 1 се изменя: „(1) Академичните длъжности са „асистент”, „доцент” и „професор и се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република Българи и на правилниците на висшите училища.”
б)Алинея 2 се изменя: „(2) Длъжностите на нехабилитираните лица са “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини” и се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища.”
в)Алинея 3 се отменя.
3.Член 49 се отменя.

§ 12. В чл. 20 от Закона за обществените библиотеки (обн., ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 74 от 2009 г.) думите „Закона за научните степени и научните звания” се заменят с „Закона за развитието на академичния състав в Република България”.


Допреди няколко можехте да изтеглите проектозакона за развитие на научния състав и мотивите към него оттук:

http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documentsproject/2009/Zakon_ras_ms.pdf

Мотивите все още са достъпни на сайта на МОМН:

http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documentsproject/2009/motivi_zras_261109.pdf

Можете да пишете какво мислите за проектозакона на този адрес: m.damyanova@mon.bg