Тук публикувам варианта на Закона за развитието на академичния състав, приет от Министерски съвет. В него са отстранени някои от неяснотите, посочени в позицията по проектозакона по-долу (което показва, че коментирането им не е било неоснователно). От друга страна са въведени нови проблеми - отпадането на шифрите и отношението между контролната комисия и министъра на образованието. Накратко, заемам се да пиша нова позиция, която взима предвид промените:)
Тодор
З А К О Н
ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда основните принципи за развитието на академичния състав в Република България, както и условията и реда за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академични длъжности.
(2) Този закон не се прилага за придобиване на званията “академик” и “член-кореспондент”.
(3) Конкретните условия и ред за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности се уреждат с правилниците на висшите училища и научните организации в съответствие с този закон.
Чл. 2. Академичният състав включва носителите на научна степен “доктор”, заемащи академични длъжности във висшите училища, в Българската академия на науките (БАН), в Селскостопанската академия и в другите научни организации.
Чл. 3. Академичните длъжности са:
1. “асистент”, “доцент” и “професор” – във висшите училища;
2. “изследовател”, “старши изследовател” и “главен изследовател”
в БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации.
Чл. 4. (1) В Министерството на образованието, младежта и науката се създава контролна комисия, която извършва проверки за спазване на откритите процедури за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности.
(2) Контролната комисия се състои от председател и двама членове, които са хабилитирани лица и се определят със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.
(3) Дейността на контролната комисия се подпомага от служители в Министерството на образованието, младежта и науката.
(4) За участието в заседанията председателят и членовете на контролната комисия получават възнаграждение, определено от министъра на образованието, младежта и науката.
(5) Контролната комисия провежда заседанията си и извършва дейността си съгласно правилник, издаден от министъра на образованието, младежта и науката.
Чл. 5. Контролната комисия:
1. извършва проверки за спазване на откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности;
2. създава и поддържа информационна банка за кадри – хабилитирани и номинирани за хабилитация специалисти;
3. съблюдава навременното публикуване на дисертационните и хабилитационните трудове и придружаващите ги материали съобразно изискванията на този закон на интернет страницата на висшите училища и научните организации;
4. поддържа интернет страница на български и на английски език.
Глава втора
ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН “ДОКТОР”
Чл. 6. (1) Научната степен “доктор” се присъжда от висши училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация, и се признават между тях.
(2) Придобитите в чужбина научни степени се признават от висшите училища или научните организации в Република България при условия и по ред, определени с правилниците им, в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 7. (1) Научната степен “доктор” се присъжда на лица, които притежават образователно-квалификационната степен “магистър” и са защитили дисертационен труд при условията и по реда на този закон.
(2) Придобиването на научната степен “доктор” се осъществява и чрез учебни и практико-приложни публикации (например университетски учебници, речници и др.) или творчески произведения. Научните разработки се съпровождат от резюме със съответна научна обосновка.
(3) Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в докторска програма на висше училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Чл. 8. (1) Процедурата за прием на редовни и задочни докторанти в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности започва с решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация за провеждане на конкурс за докторанти, който се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до контролната комисия по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
(2) Кандидатите за редовни и задочни докторанти подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация.
(3) Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт разширен идеен проект на дисертационния труд и библиография.
Чл. 9. (1) Приемането на докторанти се извършва чрез конкурс при спазване на:
1. държавните изисквания;
2. определените с правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.
(2) Конкурсът по ал. 1 се провежда при условията и по реда, определени с правилника на съответното висше училище или научна организация, при спазване изискванията на този закон.
(3) Зачисляването в професионални направления и специалности на успешно издържалите конкурса кандидати се извършва с решение на съответния факултетен съвет на висшето училище или съответния научен съвет на БАН, Селскостопанската академия или научната организация.
Чл. 10. Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация.
Чл. 11. (1) Защитата на дисертационен труд се осъществява публично пред жури от петима хабилитирани в съответната област лица, трима от които външни за висшето училище или научната организация.
(2) Журито се определя “ad hoc” за целите на съответната процедура със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация по предложение на факултетния съвет или на съответния институт на БАН или Селскостопанската академия. Предложението на факултетния съвет и на научната организация се приема след обсъждане на състава на журито с активното участие на докторанта.
(3) Всеки член на журито изготвя рецензия.
(4) Журито провежда своите заседания при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. Решенията се вземат с явно гласуване.
Чл. 12. (1) В едномесечен срок преди заключителното заседание на журито на интернет страницата на висшето училище или научната организация се публикува авторефератът на дисертацията и петте рецензии на български и на английски език.
(2) Висшето училище или научната организация изпраща материалите по ал. 1 на контролната комисия по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
Чл. 13. (1) За успешно защитена се счита дисертацията, получила минимална оценка “Много добър” по шестобалната система, формирана като средноаритметично от оценките на членовете на журито.
(2) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване, след което се обявява нова дата за защита, ако кандидатът желае това.
(3) Докторантът придобива научната степен “доктор” от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.
Чл. 14. (1) Научната степен “доктор” се удостоверява с диплома, издадена от съответното висше училище, БАН, Селскостопанската академия или съответната научна организация.
(2) Дипломата по ал. 1 се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език.
Глава трета
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ
Раздел І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 15. (1) Академичните длъжности се откриват във висши училища, в БАН, в Селскостопанската академия и в други научни организации и се заемат при условията и по реда, определени с този закон и с правилниците на съответните висши училища и научни организации.
(2) Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им.
(3) Във висшите училища по изкуства и спорт за заемането на академични длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област творчески и спортни постижения.
Раздел ІІ
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “АСИСТЕНТ” И “ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”
Чл. 16. (1) Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”.
(2) В медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт, във военните висши училища, както и в други специализирани висши училища длъжността “асистент” може да заема от лица без придобита научна степен “доктор”, когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище.
(3) Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.
Чл. 17. Конкурсът се провежда при условията и по реда, определени с правилника на съответното висше училище или научна организация, при спазване изискванията на този закон.
Чл. 18. Изборът се провежда от академичния съвет, съответно от факултетния съвет, на висшето училище или от научния съвет на научната организация.
Чл. 19. (1) Конкурсът се открива по решение на висшето училище или научната организация, което се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
(2) Кандидатите за участие в конкурса подават документи съгласно изискванията на този закон и правилника на съответното висше училище или научна организация.
(3) Срокът за подаване на документи за участие в конкурса се определя от висшето училище или научната организация и не може да е
по-кратък от един месец и по-дълъг от 3 месеца от обявяването на конкурса в „Държавен вестник”.
Чл. 20. (1) Конкурсът се провежда от комисия, която се състои от председател и двама членове – хабилитирани лица. Единият от членовете на комисията може да бъде външен за съответното висше училище или научна организация.
(2) Комисията за провеждане на конкурса се определя със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация след избор от съответния факултет на висшето училище или от съответния институт на БАН или Селскостопанската академия.
Чл. 21. (1) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация.
(2) Всички кандидати се уведомяват писмено за датата, часа и мястото на провеждане на конкурса в срок 14 дни след избирането на комисията.
(3) Конкурсният изпит се провежда не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2.
Чл. 22. (1) Всеки член на комисията оценява кандидатите поотделно.
(2) Председателят на комисията представя обобщен доклад-заключение за резултатите от проведените изпити до академичния съвет, съответно – до факултетния съвет или до съответния научен съвет на институт, с предложение за провеждане на избор.
(3) При повече от един кандидат, издържал конкурса, комисията прави мотивирано предложение за избор в доклада си до съответния съвет.
Чл. 23. Академичният съвет, съответно факултетният съвет или научният съвет, провежда избора при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или на научната организация.
Чл. 24. Всеки от кандидатите за участие в конкурса се уведомява писмено за неговия резултат от конкурса и избора.
Раздел ІІІ
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “ДОЦЕНТ” И “СТАРШИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”
Чл. 25. (1) Академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен “доктор”.
(2) Академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.
(3) Конкурс за заемането на академичната длъжност “доцент” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност.
Чл. 26. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което се състои от председател и четирима членове – хабилитирани лица. Част от членовете на журито могат да бъдат външни за съответното висше училище или научна организация.
(2) Научното жури се избира от академичния съвет на съответното висше училище или от съответния научен съвет на научната организация.
(3) Изборът се провежда от академичния съвет, съответно от факултетния съвет, на съответното висше училище или от научния съвет на съответната научна организация.
Чл. 27. (1) Конкурсът се открива по решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация, което се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на висшето училище или научната организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
(2) Кандидатите подават документи според изискванията на закона и правилника на висшето училище или научната организация, включително хабилитационен труд или хабилитационна творба и други трудове, изследвания и творчески постижения след защита на докторска дисертация, както и авторска справка на научните приноси на трудовете и цитиранията. Оценяват се само публикации в специализирани научни издания.
(3) Срокът за подаване на документи за участие в конкурса е
3 месеца от обявяването на конкурса в „Държавен вестник”.
(4) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или на съответната научна организация.
Чл. 28. (1) Научното жури провежда конкурса при условията и по реда, определени с правилника на висшето училище или на научната организация, в съответствие с изискванията на този закон.
(2) В срок един месец преди заключителното заседание на научното жури участниците в процедурата публикуват резюмета на хабилитационния труд и на другите си трудове след защита на докторска дисертация, както и рецензиите на петимата рецензенти на интернет страницата на съответното висше училище или на научната организация. Материалите се изпращат от висшето училище или от научната организация до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й. Материалите се публикуват на български и на английски език.
(3) Научното жури провежда закрито заседание, на което се разискват качествата на кандидатите, след което всеки член на журито предлага или не предлага кандидатите за избор от академичния съвет, съответно факултетния съвет или научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове на журито.
(4) Съответният съвет взема решение за избор на “доцент” и “старши изследовател” по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация.
Чл. 29. Избраният “доцент” или “старши изследовател” изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация.
Раздел ІV
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “ПРОФЕСОР” И “ГЛАВЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”
Чл. 30. (1) Академичните длъжности “професор” и “главен изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен “доктор”, заемащи длъжността “доцент” или “старши изследовател”, които имат публикации, изобретения и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения. В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да се предвидят и други задължителни условия.
(2) Академичните длъжности “професор” и “главен изследовател” се заемат въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на раздел ІІІ. Академичната длъжност “професор” или “главен изследовател” се заема от класирания на първо място кандидат от журито по чл. 26, ал. 1.
(3) Конкурс за заемането на академичната длъжност “професор” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност.
Глава четвърта
ЗАЕМАНЕ НА НЕАКАДEМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ В ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ ИЛИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ СЪСТАВ
Чл. 31. Висшите училища могат да назначават на неакадемични длъжности “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини”, а научните организации – “стажант-изследовател”.
Чл. 32. (1) На длъжност “стажант-асистент” или “стажант-изследовател” може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд.
(2) Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от председателя на академията по предложение на департаментен, съответно катедрен или институтски, съвет за срок не повече от три семестъра.
Чл. 33. На длъжност “преподавател по практически дисциплини” се назначават преподавателите по спорт, чужди езици при неспециалисти и по изкуства. Те се назначават от ректора на висшето училище след конкурс. Конкурсът се обявява в един всекидневник и се провежда от комисия, която няма функциите на научен съвет. Заемащите тези длъжности имат само учебна натовареност и могат да кандидатстват за академична длъжност само ако придобият научната степен “доктор”.
Глава пета
КОНТРОЛ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН И ПО ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНА ДЛЪЖНОСТ
Чл. 34. (1) Министърът на образованието, младежта и науката чрез комисията по чл. 4 осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности.
(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез планови проверки или проверки по сигнал на заинтересувана страна.
(3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят.
(4) Подаденият сигнал спира процедурата за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност до произнасянето по него.
(5) Министърът на образованието, младежта и науката се произнася в едномесечен срок от подаването на сигнала по ал. 2.
Чл. 35. (1) Комисията по чл. 4 може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури.
(2) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката има право да спре защита на дисертация или хабилитация, както и обявените конкурси за “доцент”, “професор”, “старши изследовател” и “главен изследовател” до отстраняване на нарушението.
(3) Спирането на защитата или на обявения конкурс се извършва със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на упълномощен от него заместник-министър по мотивирано предложение на комисията по чл. 4. В заповедта се определя срок за отстраняване на нарушението.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на висшето училище или на научната организация.
(5) Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят констатираните нарушения и да представят доказателства за това в срока по ал. 3.
(6) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на упълномощен от него заместник-министър, ако нарушенията са отстранени.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Заплащането на труда на заемащите академични длъжности е диференцирано в зависимост от показателите на системата за оценяване и поддържане качеството на академичния състав на съответната институция.
§ 2. При обявяване на конкурси за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се прилага Класификаторът на областите на висше образование по чл. 9, ал. 3, т. 4 от Закона за висшето образование.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), се запазват.
§ 4. Придобилите научна степен „доктор на науките” преди влизането в сила на този закон ползват правата на придобилите научна степен „доктор”.
§ 5. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
§ 6. Научните звания на членовете на академичния състав, притежаващи научни степени, получени съгласно ЗНСНЗ, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва:
1. “Асистент”, “старши асистент” и “главен асистент”, съответно “научен сътрудник”, се заменят с “асистент”, съответно “изследовател”.
2. “Доцент”, съответно “старши научен сътрудник II степен” се заменят с “доцент”, съответно “старши изследовател”.
3. “Професор”, съответно “старши научен сътрудник I степен” се заменя с “професор”, съответно “главен изследовател”.
§ 7. (1) Закрива се Висшата атестационна комисия считано от 1 май 2010 г.
(2) Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката.
(3) Министерският съвет в срок до един месец от закриването на Висшата атестационна комисия определя ликвидационна комисия.
(4) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша атестационна комисия в срок три месеца от определянето й.
(5) Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата Висша атестационна комисия по бюджета й.
(6) Правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научния секретар, както и с членовете на Президиума и на научните комисии на закритата Висша атестационна комисия се прекратяват от министър-председателя или от определено от него длъжностно лице, а трудовите правоотношения с останалите служители от администрацията на Висшата атестационна комисия – от министъра на образованието, младежта и науката или от определено от него длъжностно лице.
§ 8. Откритите и неприключили процедури пред Висшата атестационна комисия се довършват при досегашните условия и ред в срока по § 7, ал. 1.
§ 9. В едномесечен срок от влизането в сила на закона висшите училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации привеждат правилниците си в съответствие с изискванията на този закон.
§ 10. Класификацията на специалностите на научните работници в Република България, (обн., ДВ, бр. 34 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 37 от 1994 г. и бр. 81 от 1995 г.) не се прилага от влизането в сила на този закон.
§ 11. Законът за научните степени и научните звания (обн., ДВ,
бр. 36 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 54 от 2000 г.) се отменя.
§ 12. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от
2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 42 и 74 от 2009 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 48:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Академичните длъжности са „асистент”, „доцент” и „професор” и се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република Българи и на правилниците на висшите училища.
(2) Длъжностите на нехабилитираните лица са “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини” и се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища.”;
б) алинея 3 се отменя.
2. Член 49 се отменя.
3. В чл. 87, ал. 4 думите „както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия” се заличават.
4. Навсякъде думите “Закона за научните степени и научните звания” се заменят със “Закона за развитието на академичния състав в Република България”.
§ 13. В чл. 20 от Закона за обществените библиотеки (обн., ДВ,
бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г.) думите “Закона за научните степени и научните звания” се заменят със “Закона за развитието на академичния състав в Република България”.
§ 14. В чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Чл. 1 (3): не виждам защо хабилитираният доктор е изхвърлен. Така косвено се усилва властта на „феодалите”, т.е. те са компенсирани за намаляването на властта им при удостояването с „доцент” и „професор” (ако тя наистина е намалена тук, което предстои да видя), понеже не остава висока „титла”, с която някой да бъде удостояван при относително слабо тяхно участие.
ОтговорИзтриване4 (2) и (3) Тричленната комисия силно уязвима откъм корупционен, корпоративен, политически и административен натиск. Съдействието на служители от Министерството е съмнителна и нерегламентирана дейност. Предложението съсредоточава твърде много власт в министерството. И бездруго неформалният статут и власт на един главен експерт в Министерството превъзхождат тези на ръководител на научна организация (институт; факултет). Правим древноегипетско-китайска система ли?
5 (1) проверките са отново по процедурата на конкурсите
(3) дано се уточни какво значи „навременно”
По глава първа: въпросът за мандатността на комисията е потулен. Разчита се той да мине незабелязан, защото очевидно ще се третира от правилник за дейността на комисията и ще се радва на по-малко внимание. 4 (5) правилникът ще е „издаден” от министъра, но от кого ще е съставен?
7 (2) донякъде обезсмисля понятието „доктор”. Всъщност не виждам защо учебните и пр.пр публикации да не се въведат при удостояването с професорат или доцентура, по-смислено би било; и при длъжности в някои институти. Нали преподаването и иновацията са прилаганията на науката... Разбирам защо са включени и „творчески произведения” (заради висшите училища по изкуствата), но не е ли по-добре да се модифицират изискванията за преподаване по практическите дисциплини в тях?
8 (3) остава безумието с идейния проект и библиографията. Но се свива кръгът от засегнати.
9, приемът на докторанти се оставя на добрата воля на „феодалите”. Т.е. всички недостатъци от предишния проект са скрити (не премахнати) и направени по-трудно атакуеми.
11 (4), 12 (1) атакуемото също е скрито (дадена е повече власт на „феодалите”)
13 (1) пак „много добър”
14 (2) какво значи „заявено искане на лицето”? Пред кого и т.н.
16 (2) не прави ли 7 (2) излишно? А, да, учените от останалите организации да имат възможност
Чл. 17 конкурсът е даден на „феодалите”
20 (1) „единият от членовете МОЖЕ да бъде външен” – засилва се зависимостта от феодала
Извод засега: законът гарантира, че всеки феодал може да упражнява произвола си, създавайки угодни на себе си процедури. Борбата срещу пороците в правилниците на съотв. организации би била почти невъзможна
22 (3) повтаря положението от предишния текст на законопроекта
25 (3) това спира развитието и на потенциалните кандидати за доцент, и на учебните програми и планове
26 (1) „ЧАСТ от членовете МОГАТ да бъдат външни” – усилва се властта на феодала
27 (2) да, сега не са рецензирани, а само специализирани научни издания. Странен остатък от напъна за качване на критерии е справката за цитирания. Полезността й е утопична, ако журито не е мъдро.
В този проект за никого не е казано откога встъпва в спечелената длъжност.
35 (2) кой може да констатира, че е извършено нарушение?
Нещо не много съществено, но все пак:
ОтговорИзтриванечл. 13 - не е ясно дали получилата оценка „мн. добър“ дисертация ще бъде просто успешно защитена или ще бъде защитена със съответната оценка, „мн. добър“.
Ако е вторият вариант, ми изглежда смешно и някак принизително дисертациите да получават оценки по шестобалната система. Мисля, че е добре да има оценки, за да се прави разлика между посредствените работи и много добрите, но при положение, че става въпрос за образователно-научната степен „доктор“, ми се струва по-уместно да се въведат латинските термини cum laude, magna cum laude и summa cum laude.
И на мен ми направи впечателние 7 (2). Как така речниците, учебниците и творческите произведения се приравняват с дисертациите?
Ето какви предложения за промени в текста на проектозакона изпратих за включване в общата позиция на университета:
ОтговорИзтриванеЧл. 4, ал. 1. Не е ясно в какъв смисъл контролната комисия извършва проверки за спазване на откритите процедури. Проблемът в този текст вероятно произтича от това, че законът определя само общи черти на конкретните процедури, но оставя разработването им на отделните университети, както гласи чл. 1, ал. 3. Това налага въпроса дали контролната комисия ще проверява съответствието на конкурсите с вътрешните правилници на университетите или със закона. В първия случай на комисията би била придадена странната власт да тълкува и прилага университетските правилници срещу самите университети, противоречаща на принципа на академичната автономия. Във втория случай контролните функции на комисията биха били прекалено слаби, защото при един минималистичен закон като предлагания тя би оказвала минимален контрол. Впрочем така би било дори комисията да има правомощията да проверява съответствието на процедурите с университетските правилници, защото според проектозакона тя не може да контролира научните качества на кандидатите и не може да се намеси в случай на несправедливо, но процедурно издържано решение.
Чл. 4, общ коментар: Не е предвиден мандат на комисията. Ако не бъде предвиден такъв, има опасност тя да се сменя заедно с управляващата партия или изобщо да не се сменя.
Чл. 7, ал. 2. Този член на практика допуска облекчено получаване на докторска степен. Липсата на ясна дефиниция на “учебни и практико-приложни публикации” на практика позволява докторска степен да бъде присъждана въз основа на каквито и да е публикации. Въвеждането на подобна облекчена процедура обезценява труда на тези, които получават докторска степен въз основа на дисертация, още повече, че уточняването на учебните и практико-приложни публикации като “учебници, речници и др.” подсказва, че замисълът на въвеждането на облекчената процедура е да се позволи на тези, които сега заемат научни длъжности без докторска степен, да придобият такава без излишен труд.
Чл. 7., ал. 3. Формулировката “самостоятелна подготовка в докторска програма” изглежда неадекватна. Неадекватността й би проличала, ако опитаме да си представим какво би представлявала например една самостоятелна подготовка в магистърска програма. Щом докторантурата се третира като образователна степен, допускането на самостоятелна подготовка на докторат, наследено от предишния закон, ще представлява нещо като създаване на особен род самообразователна научна степен. Тази самообразователна докторантура не може да постигне положителните ефекти на редовната докторантура, защото последната учи не просто на научна работа, а на работа в научни институции, не просто на мислене, а на мислене в рамките на определена дисциплина. Поради това би било по-добре докторантурата на самостоятелна подготовка да отпадне. Вероятно авторите на проекта са се надявали тя да позволи на всички, които сега заемат длъжността асистент без да са доктори, да защитят докторска дисертация, без да преминават през неволите и трудовете на редовните докторанти. Ако грижата на авторите на законопроекта за тези асистенти е толкова голяма, би било по-добре да се включи подходящ текст в заключителните разпоредби, разрешаващ им в определен, значително по-кратък срок да защитят свой труд по предвидената в закона процедура за получаване на докторска степен.
Чл. 8., ал. 1. Разумно е законът да бъде съпроводен с въвеждането на по-строги правила за акредитация на научните организации, които могат да обучават докторанти.
Чл. 8., ал. 3. Този член облекчава недопустимо зачисляването на свободна докторантура дори в сравнение със стария закон. Досега се изискваше кандидатът за свободен докторант да представи поне 100 с. от бъдещата дисертация. Замисълът на това изискване беше да позволи да бъдат преценени качествата на кандидата. Представянето на идеен проект и библиография не позволява това. Вероятно авторите на закона разчитат, че то не би било необходимо при добре познати кандидати.
Продължение:
ОтговорИзтриванеЧл. 11, ал. 1. Трябва да се уточни кога научната област на членовете на журито по този член е съответна. Това вече няма да може да става чрез класификатора на научните специалности. Категориите на класификатора на областите на висше образование от друга страна са прекалено широки, за да бъдат полезни в това отношение. Те биха позволили например специалист по старобългарска литература да оценява докторат по теория на литературата. Затова предлагаме текстът на този член да бъде редактиран така: “Защитата на дисертационен труд се осъществява публично пред жури от пет лица, хабилитирани в научната област на дисертационния труд, трима от които външни за висшето училище или научната организация.” Освен това в журито трябва да се предвиди участието на научния ръководител, който – въпреки ключовата си роля за една докторантура – липсва напълно в предлагания закон.
Чл. 11, ал. 2. Текстът на този член не изяснява кой обсъжда с активното участие на докторанта състава на журито. Трудно е да се предположи, че ректорът на голямо висше училище или председателят на БАН ще могат да проведат такова обсъждане с всеки докторант, а дори да могат, това обсъждане вероятно няма да бъде много полезно, ако ректорът или председателят е от друга научна специалност. Освен това трябва да се предвиди какво би станало, ако ректорът промени решение на факултетния съвет. Ако от друга страна този, който обсъжда състава на журито, е факултетният или научният съвет, какъв смисъл ще има от такова обсъждане, след като този съвет вече е предложил журито и сега предстои да го приеме?
Чл. 13, ал. 1. Не е ясно дали получилата оценка „мн. добър“ дисертация ще бъде просто успешно защитена или ще бъде защитена със съответната оценка „мн. добър“. Ако е вторият вариант, изглежда смешно и някак принизително дисертациите да получават оценки по шестобалната система. Мисля, че е добре да има оценки, за да се прави разлика между посредствените работи и много добрите, но при положение, че става въпрос за образователно-научната степен „доктор“, е по-уместно да се въведат латинските термини cum laude, magna cum laude и summa cum laude.
Чл. 13, ал. 2. Добре е да се въведе някакво ограничение за това колко пъти един докторант може да опитва да защити със същата дисертация. Освен това повторното явяване трябва да бъде възможно след определен период, защото сега законът позволява в случай на неуспешна защита бързо да се организира нова процедура с ново, по-благосклонно жури.
Чл. 15., ал. 2. Един от големите проблеми пред развитието на младите учени е малкият брой свободни академични длъжности. Той се дължи в голяма степен на това, че едни и същи преподаватели заемат едновременно по няколко длъжности в различни университети. Законът може да допринесе за решаването на този проблем, ако ограничи тази възможност. Тъй като “преминаването на академична длъжност”, за което става дума в този член, може да бъде тълкувано широко и като “заемане на академична длъжност ... в друго висше училище или научна организация”, предлагаме това широко тълкуване да бъде изключено чрез добавянето на следния текст: “Не се допуска заемането на повече от една [две?] академична длъжност във висше училище или научна организация.”
Чл. 20, ал. 2. Тъй като “след избор от съответния факултетен съвет” може да бъде тълкувано прекалено тясно, като задължение заповедта на ректора, определяща комисията за избор на асистент да не изпреварва по време предложението на факултетен съвет, по-уместна е формулировката “въз основа на избор от съответния факултетен съвет”.
Чл. 25, ал. 3. Изразът “съответната преподавателска натовареност” е неясен. По-добре е той да се замени с “преподавателската натовареност, предвидена в правилника на съответното висше училище”. Сходна корекция е необходима и в чл. 30, ал. 3.
Продължение 2:
ОтговорИзтриванеЧл. 26, ал. 1. Участието на външни лица в журито е замислено като механизъм на контрол, който да замени контрола, упражняван от специализираните научни съвети на ВАК. Когато изискването за участие на такива външни лица бъде отслабено по този начин, то позволява както да бъдат, така и да не бъдат включени, което на свой ред прави този механизъм за контрол изцяло факултативен, зависим от желанието на научната организация, провеждаща конкурса. Предлагаме текстът на тази алинея да бъде коригиран по следния начин: “Поне двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище.”
Чл. 27, ал. 2. Терминът “специализирани научни издания” е неясен. Той трябва да бъде сведен или до “научни издания”, или да бъде изграден механизъм на регистрация на специализираните научни издания. Освен това този текст позволява донякъде парадоксалното тълкуване “не се оценяват текстове, които не са публикувани в специализирани научни издания”, каквито са например книгите и хабилитационните трудове, които се публикуват в най-добрия случай в издателства. За да се избегне това противоречие, в списъка на документите, подавани за конкурса, трябва да бъдат включени и публикации наред с хабилитационния труд, другите трудове и изследвания, а последното изречение да бъде редактирано така: “Статии и студии се оценяват, само когато са публикувани в научни издания”.
Чл. 28, ал. 2. Когато се говори за заключително заседание на научното жури, това предполага, че са били проведени предварителни заседания. От предложения текст не става ясно в какво се състоят тези предварителни заседания. Не става ясно и в какво се състои заключителното заседание, щом рецензиите са вече публикувани. Тъй като в рецензиите като правило се предлага или не се предлага избирането на кандидатите на съответната длъжност, предварителното им публикуване би имало смисъл, само ако т.нар. заключително заседание представлява някакъв род защита. Но в такъв случай в него трябва да се предвиди участието на кандидатите и вероятно би било по-уместно то да бъде открито вместо закрито, както предвижда следващата алинея.
Чл. 28, ал. 3. По-уместно е научното жури да разисква не качествата на кандидатите, а представените от тях хабилитационни и други трудове, публикации и изследвания.
Чл. 30, ал. 1. Изискването кандидатите за професори да имат публикации е значително по-ниско от изискванията към доцентите. Би следвало и в този случай да се изисква представяне на научен труд. В противен случай ще бъде възможно доцент, публикувал да речем две статии за десет години, по силата на този законопроект да настоява, че има правото да стане професор. Още повече, че ал. 2. предвижда конкурсът за професор да бъде проведен при условията, указани по отношение на доцентските конкурси, които предвиждат представянето на такъв труд.
Чл. 34, ал. 1. Текстът може да се тълкува в смисъл, че вече приключилите процедури не подлежат на контрол от комисията дори при наличието на процедурни нарушения. Смятаме, че фразата “откритите и неприключили” трябва да бъде заличена.
Чл. 34, ал. 3. Изискването да бъдат предварително представени доказателства за нарушения в провежданата процедура е прекалено тежко. В качеството на доказателства вероятно трябва да бъдат представени документи, но такива документи едва ли ще бъдат достъпни за страната, станала жертва на несправедливо. Още повече, че предвидените проверки на контролната комисия и изискването на документи, за което става дума в чл. 35, ал. 1 биха били напълно безсмислени, щом тя е освободена от задължението да събира доказателства. С оглед на това изискването за представяне на доказателства трябва да бъде заличено. В противен случай то би направило задействането на минималистичната апелативна процедура, заложена в закона, практически невъзможно.
Продължение 3:
ОтговорИзтриванеЧл. 35, ал. 3., ал. 6. Текстът на тази алинея практически предоставя контрола на министъра. Така контролната комисия става единствено съвещателен орган на МОМН. Това обаче крие опасността контролът над процедурите по присъждане на научни степени и звания да се окаже в крайна сметка политически контрол. Тъй като това изглежда несъвместимо с академичната автономия, правото да взима решения за спиране на процедури трябва да бъде предоставено на самата контролна комисия. От тази гледна точка изглежда уместно и предложението тя бъде включена в състава на Националната агенция по акредитация, вместо да бъде третирана като орган на МОМН, както прави настоящият закон.
Допълнителни разпоредби, §1. Тази разпоредба би имала смисъл единствено при работеща система за оценяване на качеството на академичния състав. Тя трябва да бъде съпроводена с изискване висшите училища или научните организации да разработят такива системи, както и с някакъв механизъм на контрол на качеството на самите системи.
Допълнителни разпоредби, §2. Категориите на Класификатора на областите на висше образование са прекалено едри, за да могат да заменят Класификацията на специалностите на научните работници в България, както предвижда и §10. Тъй като Класификаторът на областите на висше образование съдържа единствено категории от рода на филология или философия, тази замяна на практика заличава специализацията на учените. Тя позволява например на специалист по фонетика да кандидатства за академична длъжност по теория на литературата или да участва в жури за присъждането на такава, и обратно. Същевременно тя не позволява обявяването на конкурси по по-конкретни дисциплини от филологията и не позволява провеждането на по-конкретно насочени конкурси както за академични длъжности, така и за докторанти. Нещо повече, тази разпоредба застрашава организацията на преподаване в университетите, които досега са се съобразявали с досегашния закон. Да си представим например, че преподаватели от определена дисциплина водят курсове в друг факултет, в който няма специалисти от съответната област. Премахването на т.нар. шифри ще позволи на преподаватели от този друг факултет да претендират, че щом са филолози, от гледна точка на Закона за развитие на академичния състав те са също толкова квалифицирани да преподават тези курсове. С оглед на важността на хорариума за академичното оцеляване това вероятно ще се случи и тогава можем да очакваме тъкмо случаи от рода на този теоретици на литературата да водят курсове по фонетика или обратно. В крайна сметка разпоредбата ще доведе до това, че значима при преподаването ще стане не специализацията, а принадлежността към един или друг факултет. Правилната посока в това отношение би било не премахването, а усъвършенстването на Класификацията на специалностите на научните работници в България, така че тя да отчита възникналите през последните десетилетия нови научни области и да позволява идентифицирането на такива, когато те бъдат достатъчно установени.
Допълнителни разпоредби, §9. Предвиденият срок от 1 месец за привеждане на правилниците на университетите в съответствие с бъдещия закон не е реалистичен, особено с оглед на това, че тъкмо тези правилници ще определят условията на конкретните процедури. Не е ясно какво става с научните организации, които не успеят да го спазят. Дали например в тях ще бъдат блокирани процедурите? Като цяло изглежда по-разумно ВАК да не се закрива незабавно, а след известен период, да речем след година, през която научните институции да изработят правилниците, които ще направят възможно прилагането на новия закон на практика. Този преходен период би бил особено важен за докторантите, чиято защита ще бъде значително забавена от новия закон и ще доведе до това, че те ще бъдат принудени да покрият разходите по защитата си, въпреки че са предали дисертационния си труд в предвидените срокове.
Благодаря на всички, които коментираха закона!
В Проектозакона има разумни промени, които отдавна трябваше да бъдат направени: премахването на т.нар. "голям докторат", който не съществува почти никъде в света, облекчаването на тромавите и протяжни процедури за защита на докторат и хабилитация. Но има и недостатъци, които трябва да бъдат преодоляни. Например неясните критерии за професура. Редно е да бъдат уточнени изискванията. Например, би трябвало един кандидат за професор да има поне един самостоятелен научен труд, публикуван под формата на книга след обсъждане и одобрение на съответното научно звено, на тема различна от дисертационния и хабилитационния труд; поне един учебник /или помагало, ръководство/ по специалността, с която се занимава, определен минимален брой статии в научни списания или сборници от научни форуми. В противен случай наистина може да се нароят професори с по десетина статии след придобиване на степента доцент, което ще доведе до обезценяване на тази научна титла.
ОтговорИзтриванеОтносно званията на учените от БАН: идеята да се въведе званието "изследовател" не е удачна. Изследовател е всеки, който се занимава с научна работа, а не звание. Представете си как ще се чувстват нашите учени на международни форуми, където техните чуждестранни колеги са доценти и професори. Званията на учените от БАН трябва да бъдат същите като на техните колеги от университетите. Нека не забравяме, че освен научна работа, в институтите на Академията се осъществява и обучение на магистранти, които подготвят магистърската си теза, както и на докторанти.
Петър Моллов, СУ
Никъде не откривам отпада ли възрастта от 35 години за кандидатстване за докторстка степен
ОтговорИзтриванеНе разбрах отпада ли възрастовото ограничение за асистенти и преподаватели.
ОтговорИзтриванеНе разбрах отпада ли възрастовото ограничение за асистенти и преподаватели, което си е абсолютна дискриминация в едно демократично общество.Приемат се кадри за бакалаври и магистри да учат на допенсионна възраст и се дипломират с право да упражняват професия като преподаватели в съответната професионална област, а същевременно поради възрастовото ограничение - 35 години не се позволява да практикуват преподавателска дейност. Интересува ме отпада ли това възрастово ограничение при приемане на новия закон за висшето образование относно научните степени и звания!
ОтговорИзтриване